Mar 24, 2015, 9:14 AM  

Tова е Любов

  Essays » Others
1.9K 1 3
2 min reading

"Ако обичаш някой, заради красотата му,

не е любов, а желание!!

Ако обичаш някой, заради интелигентността му,

не е любов, а възхищение!!

Ако обичаш някой, защото е богат,

не е любов, а интерес!!

Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов..."

 

   Вълшебно, точно това беше изживяването, когато бяха заедно. И беше вълшебно не заради това, че и за двамата беше нещо различно от това на, което бяха свикнали.... беше вълшебно, защото двамата бяха точно един за друг, напук на разсъжденията на околните, напук на всичко и двамата знаеха, че са един за друг и всеки е загубената половина на другия. Тя го наричаше приказка. Да, беше приказка до онзи миг, когато съдбата не им обърна гръб... и на двамата.

   В този момент тя осъзна, че той не е за нея. По една или друга причина тя не искаше да мине през това изпитание с него, не искаше да се пари повече, колкото и той да твърдеше, че си е „научил урока” тя не можеше да му повярва. Взе всичко с изключение на болката, затвори го в една малка кутия, кутията за твори в по-голяма, по-голямата в сандък, който от своя страна зарови в градината на живота си и взе решението. „Няма да бъда с него, от него боли!”

   Трудно беше, много трудно. Още по трудно беше това, че няма какво с кого да сподели. Той непрестанно се опитваше да спечели доверието и по един или друг начин, но тя не искаше и да чува за това. Държеше се грубо, нараняваше го умишлено, казвайки мну неща, които иначе никога не би му казала, правеше всичко точно така както би отблъснала всеки друг, може би тайно се надяваше, че някога той ще се откаже от всичко, че ще се обърне, ще я заплюе, ще каже „И ти си като всички други” и ще я остави да си изживее болката от всичко, което се беше случило сама. Но след всеки удар, колкото и да беше тежък, след снаряд, който сърцето му понасяше, след като дима се разсейваше той беше там, отново и отново. Изправен и очакващ. И повтаряше само едно и също.

"Готов съм да понеса всичката помия на земята заради теб и нищо не може да ме спре да го направя. Обичам те."

И го правеше "За едното "Обичам те""!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце Антимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...