27 янв. 2007 г., 22:11

Това е за теб!

4K 0 2
1 мин за четене
 

Отваряш очите си, събуждаш се от съня, в който си живял последните месеци и се чудиш, защо миналото  е само миг във вечността. А какво ти остава, освен  спомена, красивите моменти, за които се сещаш с усмивка или тези, които  ти носят горчилката и тъгата. Миговете, в които не болката, а  обидата  и разочарованието от другия, ти навяват  чувството, че си измамен, че си неразбран.

Но всичко в този живот е преходно,  днес може ти да си подтиснат, обиден, тъжен и ядосан, а утре да бъдеш най-щастливия човек на земята.

Защото след  всяка болка  следва усмивката, защото след всяка радост идва тъгата. Но най-безпомощен  се чувства човек тогава, когато няма с кого да сподели тези мигове. Няма го другия, другия в лицето на близък, приятел, любим.

Но болката е болка, защото трябва да се прикрива, защото тя е само на човека, който я изпитва. Защото тя е вътрешна рана. А раните могат да се излекуват само от този, който ги е нанесъл.

Но човек трябва да живее, за да търси щастието, защото само тогава  ще намери смисъл в съществуването си. Щастието под формата на личен успех, любов, усмивка дори. Защото именно малките радости в живота са най-скъпи. Защото само една дума, само един жест могат да те накарат да заплачеш от умиление.

За това целият ни живот трябва да премине в търсене на „едни очи”, в които като се вгледаш, да откриеш душата си. ”Едни очи”, които те допълват до цялото, ”едни очи”, които те правят по-добър човек. Тези очи ти ще обичаш цял живот. А ако ги намериш, за теб раят ще слезе на земята!

Успех в търсенето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Мотовили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нямам думи....разкошно есе,което наистина си заслужава да буде прочетено.Малко са есетата,които те карат да се замислиш над много неща,но твоето е постигнало този рядко срещан ефект.Браво!!!
  • Много хубаво е това,което си написала.Браво,продължавай да пишеш.

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...