Дъждът, като всяко нещо, си е нож с две остриета. Може да измие, но може и да довлече нечистотии. И тъкмо се зарадваш, че мръсотията по улицата ти поне за мъничко е изчезнала, току я видиш скупчена на съседната. Концентрирана де, така да се каже. То, при нашите канавки, канализации, пък и навици....
   Но, както се казва, за всичко ни е виновен дъждът. Ние - не! Може ли така нахално да вали, моля ви се, щом канавките и канализациите ни не са в ред, а чашките, бутилките и другите идентифицирани обекти из ръцете ни изведнъж са се озовали леко настрани и надолу, вместо на предназначеното им място? Не може ли да почака малко - да си оправим канавките и канализациите и да се научим да хвърляме което където трябва? Май и той няма да има търпение. Природата си е природа, но пък си има цикличностите, не ще да ни  чака цяла вечност...
   И пейзажът, фон душмански, само вади на показ това, което и врящото се където не трябва слънце огрява. Тоест, единият го мие, а другият го показва. Такова, каквото е. Как да не ти се иска да теглиш една и на дъжда, и на слънцето, и да ги пратиш далече-далече в гори тилилейски... Ами да, то там има доста повече красоти, които да огреят и измият. А на нас като че ли повече ни отива мракът. И на пейзажа, и на душите.
  Вдигнеш глава и аха-аха да се зарадваш, че нещо хубаво може да дойде след дъжда и... просто ти се иска да пуснеш щорите и да влезеш в чата. Мислиш си - там не вали и не грее слънце, не разпознаваш боклуци по улиците, дъждът не ги скупчва на едно място. И... бързичко схващаш, че тук всъщност си е реалният живот с реалните хора, които реално хвърлят отпадъци по улицата и се спъват в същите тях, псувайки и после пак продължават така... макар и във виртуалното пространство. В което канализацията е на много ранен етап. Или по-скоро наподобява българските реалности - някъде някой припира пари и строи след обилните рушвети където и както му падне и после мисли за инфраструктурата и канализацията като част от нея. А липсата на последната може да извади по неасфалтираните улици отходните нечистотии и дори в по-далечен план да срине блоковете, но мисълта не стига толкова далеч.  
  С една дума, виновен е дъждът. Вали не където трябва, а онова нагло слънце след него показва истината. Такава, каквато е. Е, как наистина да не им теглиш една...