Този нахалник дъждът
Дъждът, като всяко нещо, си е нож с две остриета. Може да измие, но може и да довлече нечистотии. И тъкмо се зарадваш, че мръсотията по улицата ти поне за мъничко е изчезнала, току я видиш скупчена на съседната. Концентрирана де, така да се каже. То, при нашите канавки, канализации, пък и навици....
Но, както се казва, за всичко ни е виновен дъждът. Ние - не! Може ли така нахално да вали, моля ви се, щом канавките и канализациите ни не са в ред, а чашките, бутилките и другите идентифицирани обекти из ръцете ни изведнъж са се озовали леко настрани и надолу, вместо на предназначеното им място? Не може ли да почака малко - да си оправим канавките и канализациите и да се научим да хвърляме което където трябва? Май и той няма да има търпение. Природата си е природа, но пък си има цикличностите, не ще да ни чака цяла вечност...
И пейзажът, фон душмански, само вади на показ това, което и врящото се където не трябва слънце огрява. Тоест, единият го мие, а другият го показва. Такова, каквото е. Как да не ти се иска да теглиш една и на дъжда, и на слънцето, и да ги пратиш далече-далече в гори тилилейски... Ами да, то там има доста повече красоти, които да огреят и измият. А на нас като че ли повече ни отива мракът. И на пейзажа, и на душите.
Вдигнеш глава и аха-аха да се зарадваш, че нещо хубаво може да дойде след дъжда и... просто ти се иска да пуснеш щорите и да влезеш в чата. Мислиш си - там не вали и не грее слънце, не разпознаваш боклуци по улиците, дъждът не ги скупчва на едно място. И... бързичко схващаш, че тук всъщност си е реалният живот с реалните хора, които реално хвърлят отпадъци по улицата и се спъват в същите тях, псувайки и после пак продължават така... макар и във виртуалното пространство. В което канализацията е на много ранен етап. Или по-скоро наподобява българските реалности - някъде някой припира пари и строи след обилните рушвети където и както му падне и после мисли за инфраструктурата и канализацията като част от нея. А липсата на последната може да извади по неасфалтираните улици отходните нечистотии и дори в по-далечен план да срине блоковете, но мисълта не стига толкова далеч.
С една дума, виновен е дъждът. Вали не където трябва, а онова нагло слънце след него показва истината. Такава, каквато е. Е, как наистина да не им теглиш една...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Пискова Всички права запазени
Радвам се да те видя и тук