Няма по-тъпо нещо от това да си мислиш, че някой или нещо може да те направи щастлив. Глупава шопинг-терапия или още по-глупави покупки, които се оказват, че си купил незнайно защо, само и само в момента да не мислиш за празнотата, която, уви, се оказва, че ти е белег по рождение. И още по-глупаво и егоистично е да си мислиш, че някой друг е в състояние да те направи щастлив, когато самият ти си нещастен по рождение. Тежко и горко на човека, когото си "набелязал", че би могъл да те извади от дупката, която за пореден път се оказва, че е без изход и всеки следващ път става все по-дълбока, сякаш всеки следващ личен провал е средство за дълбаене все по-надолу и по-надолу, от където просто няма измъкване. И запитваме ли се изобщо дали "набелязаната" жертва, чиято роля на "спасител" сами сме й отредили, е готова на това и дали е в състояние да понесе тази тежест, а именно да ни извади от дупката, която е станала наше твърде "удобно" убежище. И изобщо не ме интересува, че утре "небето" в ума ...