15 сент. 2008 г., 00:02

У дома

4.7K 0 2
2 мин за четене
 

    У дома

 

    Не ме гледай така покровителствено, не ми казвай да остана, с този заповеднически тон, не ми казвай да спра да се напрягам, сякаш знаеш какво ми е, не ми казвай да спра да бягам, сякаш има друг път за мен, просто недей! Къде беше през всичкото това време, когато бавно малко по малко си тръгвах, когато бавно малко по малко се отдалечавах от тук, от моя дом, от този дом? Къде беше тогава, за да ми напомниш, че това е моето място, че тук винаги ще има място за мен, че това е моят Дом?

    Дом? Какво е домът? Адресна регистрация на поредния човешки представител? Не, не, не, не мисля така. Не е ли домът твоето място, твоето скривалище, твоето убежище от студения свят навън? Не е ли домът носител на чувството на защитеност, чувството на сигурност, чувството, че си закрилян? Не е ли домът точно тези стени, които разделят реалния, труден, почти непосилен външен свят от света вътре, твоя свят, твоята крепост? Не трябва ли домът да е уют и нежно приятно чувство на топлина, а не празен, студен свят, далеч от реалността, но далеч и от самия теб? Не трябва ли човек да се прибира у дома с мисълта за поредния натоварен, тежък ден и още на прага да почувства как всичко това остава отвън, а не с мисълта, че едва сега ще се сблъска с най-лошото в деня си? Не трябва ли в тази свещена крепост да цари мир, спокойствие и топлина, а не студ, объркване и страх от заобикалящите те четири стени? Не трябва ли домът да бъде мястото, на което винаги да се връщаш, изпълнен с умиление и малко тъга по отминалите щастливи дни, а не място, което да презираш и всячески да отбягваш, мястото, от което винаги да бягаш?

    И най-тъжното е, че това е моят дом. Това чувство, което сега не ми дава да заспя, сега, когато напускам тези стени, станали свидетел на най-нещастните дни от краткия ми живот . И това ли ще ми остане? Неприятен спомен за дома или по-скоро липсата на такъв? Това ли ще си спомням всеки път, щом се сетя за детството ми? Писъци, крясъци, болка и страх и точно тези стени и точно това място? Нима това тягостно чувство ще ме следва в търсенето на място, което да нарека свой Дом? Дом, където да бъде на сигурно, на топло и уютно, място, където да чувствам, че съм си на мястото, че това е моето място, че съм си у дома...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми начина, по който си го написала. Докосна ме, надявам се да не е реална история, ако е, наистина съжалявам.
    Тъжното е, че все по-често се срещат такива домове, от които хората искат да избягат, да намерят друго убежище. Утешава ме само надеждата, че някъде всеки човек има свой дом...
  • Много трудно давам положителна оценка на неща от този сорт, обаче да знаеш, че в твоето има нещо. Харесва ми, като литературно произведение. Моля се само, да не е истински, реален факт...

Выбор редактора

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...