Умирайки днес, искам да кажа толкова много неща, искам да ви разкажа за тази, която бях, за тази, която сама си измислих и тази, като която живях. Преди години имах една мечта - да бъда звезда. Исках да блестя силно и ярко, исках хората да ме познават, исках да ми се радват и обичат, да ме гледат вечер преди да заспят. Исках да бъда звезда, а не осъзнавах, че всъщност всички сме направени от звездите, че всеки е звездата в своята си слънчева система, че всеки блести по негов си начин - силно и ярко, че всъщност всеки е звездата за някой. Исках да бъда звезда и успях, бях... но падаща. Хората ме виждаха, радваха ми се, но аз просто изчезвах. И гледайки ме, си пожелаваха да сбъднат мечтите си, без да осъзнават, че това зависи само от тях. Да, много хора ме гледаха преди да заспят, но ме гледаха в леглата си, до тях и както звездите, така и мен ме нямаше на сутринта. Исках да светя все по-силно и по-силно, но с всяка следваща вечер угасвах малко по малко, докато днес не се загубих напълно ...