Умът блудства с душата
...или защо е все по-трудно да бъдем щастливи
Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена тази игра на думи/. Цялата техника на съвременността, даряваща ни все повече и повече със способности, сравними с тези на Хари Потър, подкрепя тезата за просперитета на ума. Бурното развитие на науките, в частност на кралицата от тях - математиката, също затвърждава това убеждение. Ние все повече се доверяваме на плодовете на ума - на неговото могъщество. Лягайки в апаратите за сканиране, или качвайки се на самолета за полет от Париж до Мелбърн. С помощта на сателитните връзки вече сме в състояние да разговаряме с произволен новозеландски маор, пушейки си цигарата в Синеморец. Това неусетно създава усещане в нас, че едва ли не всичко ни е подвластно. То е особено силно у тези, които разполагат с обилни финансии. И въпреки това победоносно шествие на ума /и парите/, всеки е усещал в себе си, че то води и до една празнота. До една пустота на душата. Сякаш умът е своеобразен наркотик, или по-скоро неговите проявления. Те ни позволяват да се проектираме в нескончаеми холограми в пространства и области, които са трудни за описание дори и от най-развинтената фантазия. Съвременният хомо сапиенс все повече свиква с този наркотик. Пристрастява се все повече към него. Подобно явление започва да ескалира от 80-те години на миналия век, но днес скоростите на такова развитие са направо релативистични. Абстиненцията е пълна. Достатъчно е да се огледаме бегло около нас, за да видим как куцо, кьораво и сакато, държи в рецете си смартфони и мърда с палци по клавиатурите им. Вече даже съвременните Ромео и Жулиета не са класическите влюбени герои на Шекспир. Те почти през цялото време са разделени от своите лични смартфони, затънали в тресавищата на виртуалните пространства. Не им е нужно самоубийството, за да решат нерешимите си проблеми. Отдадени на виртуала, тези Ромео и Жулиета дори престават да се забелязват след първите няколко минути от срещата им.
Датският философ Янсен говори за алчността и похотта на ума, стремящ се към несметно натрупване на знания и съзира в това ясен грях. Блез Паскал, янсенист по убеждение, в знаменитата си книга "Мисли", също размишлява по темата. Той стига дотам, че прекратява всякаква връзка с науката, за да се отдели от разврата на ума, отивайки в манастир, където умира ненавършил 40 години. В наше време така постъпи и геният на математиката - създателят на впечатляващата математическа дисциплина - Алгебрична геометрия, Александър Гротендик. Той скъса завинаги с математиката и се усамоти в Перинеите, доейки крави до края на живота си. Може ли да считаме, че такива, безусловно признати гении, просто са се смахнали и поведението им се дължи на своеобразна лудост. Едва ли. По-скоро е вярно обратното - че такива личности по-рано от другите усещат опасността и се стремят към превенция. В Еклесиаст е казано:
"Който трупа знания множи печал."
Не можем да не признаем, че в това има немалка доза истина. И все пак един Аристотел ни учи, че:
"Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите."
Къде е тогава истината? Да се върнем към Конфуций. Тази истина е в т.нар. "златна среда" - в тънката пропорция! Но прогресът не знае милост към живите. Те са като коне с чулове на главата, за да не виждат бясното си въртене около кладенеца, от който вадят вода и да не се строполят преждевременно мъртви. Ала въпреки, че не виждат този кладенец, те с душите си чувстват, че нещо не е наред. Чувстват, че похотливият ум, който прекомерно се е развил у тях, отдавна е преминал границите на допустимото. Той е като малко и разглезено дете, което тропа с крак и иска от родителите си нови и нови играчки, но си остава ненаситно. Развратеният ум е и като блудна нимфоманка. Той е незадоволим и развращава душата ни, блудствайки и с нея. И в това е вероятно основната причина да стигаме все по-рядко и по-рядко до онова чисто и възвишено състояние, наречено щастие!
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ех, този вечен порив да искаме да бъдем щастливи, Младене! … Душата има свои представи за намиране на щастието
Поздрави! -
Уникален финал! Страхотни разсъждения, синтезирани и изведени до най-логичната причина!
Благодаря ти, Младен! -
Ако умът е виновен за всяко нещастие, махнете го! Нормативно, медикаментозно, оперативно… Станете щастливи глупаци! Тогава ще започнете да вините огъня за всеки пожар. Ще го забраните със закон И ЩЕ УМРЕТЕ ОТ СТУД!
-
Трупането на знания е механизъм за контрол. Колкото по-силно желае един човек да контролира другите и себе си, толкова повече се отдалечава от тях и по този начин от това което може да се разбира като щастие. Хареса ми това есе!
-
Запомнящи се разсъждения, будещи нови в отговор у четящия, навременни и отрезвяващи. Щастието е наше дете, което се отглежда с постоянство, но променя вида си и емоционалния си градус, защото не може да бъде постоянна константа.
Поздравявам те за това есе, Младене! -
И другите са го написали...Трудно се пише на такава тема. Всъщност, мисля, че всеки човек може да бъде толкова щастлив, колкото може да измерва вътрешния му кантар. Всичко останало си е просто проявлението на това щастие в света. Поздрави ,Младен!
-
Човек трябва да може да се откъсва от постиженията на цивилизацията. Рене Декарт смята, че хората трябва да се превърнат в „господари и владетели на природата”. Жан Жак Русо също ни приканва назад към природата, за да върнем естествените си инстинкти и да не загубим свободата си! Прекрасно есе, което ни подтиква да се замислим!
-
Силно заинтригуващи разсъждения..., - според мене не блудства а се противопоставя..., не всеки ум е развратен... Блез Паскал е тежко болен – в края на живота си и се посвещава на християнството...
-
От натрупаните знания, ако не са систематизирани и подчинени на живота, може да възникне хаос в притежателя им и той да загуби чувство за реализация.
Харесва ми темата, защото има стремеж за разглеждане и решаване на социалните проблеми на съвременната действителност!
Поздравления, Младен! -
Според мен умният човек рядко показва прояви на щастие, защото е осъзнал, че щастието е идеал не на разума, а на въображението. Кант го е казал. По принцип щастието е имагинерно като понятие, мимолетно като усещане, представа, която създаваш сам, и всеки по- дълбок ум осъзнава това! Хегел е казал, че щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер. Което би означавало, че всеки би могъл да е щастлив, без значение от количеството и качеството ум в главата му. Поздрави, Младен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
