Усещанията...

    
                Усещанията...

Мисля, че  ако нещо е трудно да се опише, то това са усещанията... Дали ще са ледени иглички или слънчево въгленче в петата?... Всеки сам си знае какво е чувството и го сравнява с друго подобно... Възникват в съзнанието му различни асоциации. Според мен никой не може точно да опише истинските си или въображаеми усещания... Защото те са си негови... И всеки, който чете, възприема написаното също през своя усет... Така де - пишеш си нещо твое, пък отключваш кой знае какво друго у някого... Можеш да си правиш упражнения за "гледане"... Мечтаеш на воля с отворени очи и гледаш през желанията на любимото същество... Толкова е хубаво, когато можеш да ги сбъдваш... Току-виж - станало истина! Така си релаксираш... Но, ако трябва да предадеш чувството си дори на обекта, който го предизвиква, едва ли ще е лесно... То затова е лично - да не може да се опише за другите! Може да забравиш какво точно ти се е случило, но никога няма да забравиш как си се чувствал... А как се описва, ако нещо предизвиква в теб противоречиви емоции? Везните се наклоняват ту в една, ту в друга посока... Сменят се настроения и решения... Ами ако не си в синхрон с усещанията и всичките си импулси предаваш с грешен код?! Върви, че обяснявай после какво си усещал... Особено болката от неразбирането... И безразличието към собствените чувства... Немилостивата самота... Божественото усещане, че летиш, когато са споделени стремежите ти... Усещания, когато защитаваш истината или се противопоставяш на лъжата... Когато си искал да зарадваш някого, но всъщност си го разстроил необяснимо, защото си предизвикал спомените му или непредпазливо си дръпнал чувствителна струна... Има ли точни думи, които могат да опишат такива състояния? Търся ги...