Едно малко момиченце ми каза, че съм хубава. Накара ме да се усмихна искрено, а то добави "усмивката ти те прави още по-хубава, моля те, не спирай да се усмихваш". Като чух тези прекрасни думи от едно толкова малко детенце, не можех да спра да се радвам и една сълза се стече по лицето ми. Започнах да забелязвам хората кога се усмихват и вече не вървях, забила нос в обувките си, а се оглеждах и събирах усмивки. Хората около мен не бяха толкова щастливи като мен всеки ден и започнах да ги разсмивам и добавям на лицето им най-хубавия аксесоар, който може да краси човек. Чувствах се щастлива и удовлетворена от себе си. Да дарявам усмивки за мен бе едно голямо щастие.
След време се запознах с един човек, който ме омая доста бързо. Покрай него не спирах да се усмихвам. Наскоро срещнах същото момиченце и бях с човека, който зароди толкова пеперуди в стомаха ми. Малкото момиченце ме погледна и ме позна отдалече. Аз никога не бих я разпознала, беше пораснала. Тя дойде при мен, загледа се в очите ми и каза "сега вече не си само хубава, но и очарователна, сияеща и по-красива от всякога. Виждам в очите ти огромно количество любов, а усмивката не слиза от лицето ти и повярвай, седи още по-прекрасно от преди." Останах за първи път без думи. Бях поразена от това, което ми каза това страхотно създание. След като тя ме отмина, погледнах момчето до себе си и осъзнах, че той е главната причина за моята усмивка. Тогава го прегърнах и продължих да се усмихвам...
© Мая Все права защищены