Едно малко момиченце ми каза, че съм хубава. Накара ме да се усмихна искрено, а то добави "усмивката ти те прави още по-хубава, моля те, не спирай да се усмихваш". Като чух тези прекрасни думи от едно толкова малко детенце, не можех да спра да се радвам и една сълза се стече по лицето ми. Започнах да забелязвам хората кога се усмихват и вече не вървях, забила нос в обувките си, а се оглеждах и събирах усмивки. Хората около мен не бяха толкова щастливи като мен всеки ден и започнах да ги разсмивам и добавям на лицето им най-хубавия аксесоар, който може да краси човек. Чувствах се щастлива и удовлетворена от себе си. Да дарявам усмивки за мен бе едно голямо щастие.
След време се запознах с един човек, който ме омая доста бързо. Покрай него не спирах да се усмихвам. Наскоро срещнах същото момиченце и бях с човека, който зароди толкова пеперуди в стомаха ми. Малкото момиченце ме погледна и ме позна отдалече. Аз никога не бих я разпознала, беше пораснала. Тя дойде при мен, загледа се в очит ...