Седях върху влажния пясък, загледана в морската шир. Слънцето прокрадваше първите си лъчи, разкъсващо сутрешната тъмнина. В главата ми мислите бушуваха по-силно и от вълните, разбиващи се в крайбрежието. Усещах студ. Едва ли беше от влагата, просмукваща се в дрехите ми. Нещо вътре в мен изстиваше бавно и мъчително. Не го исках, но с годините ставаше все по-притискащо. Търсех сред хората разбиране, но май причината е в мен... Или аз не бях на мястото си, или всички останали бяха преминали през това,което преминавам и аз...
- Ей, ти там... - прекъсна мислите ми нечий глас.
Обръщайки се по посока на гласа, в далечината забелязах един овчарин, няколко грамадни кучета и цяло стадо овце. Малко странна ми се стори гледката на фона на морския пейзаж. Това би било подходящо да го видиш сред балкана на някоя полянка с прясна хрупкава трева. Но тук сякаш и те не бяха някак си на мястото си. Изправих се и погледнах към стареца, който се приближаваше с бавни и тромави стъпки. Одърпаните му дрехи, н ...