Още с появата си на бял свят, човек е осъден да умре. Съдбата му е неизбежна. Питам се: дали съм изживяла пълноценно живота си. Преживяла съм много радости и тревоги, с една дума - животът ми е низ от добри и лоши моменти. И така песимистично настроена, аз стигам до извода, че в голямата истина се крие голяма печал. Изведнъж осъзнах, че зад любовта се крие болката, че зад мира се крие ужасната истина за войната и че зад богатството се крие отблъскащата мизерия.
Живея в свят, където съм заобиколена от любов и омраза.
Любовта ме кара да се чувствам щастлива и пълноценна, изпълва душата ми с радост. Но изведнъж се стряскам. Стряскам се от това, че зад нея се крият болката и сълзите. Няма нищо по-страшно от това да се чувстваш добре с любимия човек и изведнъж да бъдеш предаден, излъган. А наред с това любовта ми - бива изместена от нещастието, болката и сълзите, които неспирно текат. Чувствам се ужасно, тези мисли ме карат да спра да вярвам в любовта, в тази така опияняваща и сладка магия, ...