Още с появата си на бял свят, човек е осъден да умре. Съдбата му е неизбежна. Питам се: дали съм изживяла пълноценно живота си. Преживяла съм много радости и тревоги, с една дума - животът ми е низ от добри и лоши моменти. И така песимистично настроена, аз стигам до извода, че в голямата истина се крие голяма печал. Изведнъж осъзнах, че зад любовта се крие болката, че зад мира се крие ужасната истина за войната и че зад богатството се крие отблъскащата мизерия.
Живея в свят, където съм заобиколена от любов и омраза.
Любовта ме кара да се чувствам щастлива и пълноценна, изпълва душата ми с радост. Но изведнъж се стряскам. Стряскам се от това, че зад нея се крият болката и сълзите. Няма нищо по-страшно от това да се чувстваш добре с любимия човек и изведнъж да бъдеш предаден, излъган. А наред с това любовта ми - бива изместена от нещастието, болката и сълзите, които неспирно текат. Чувствам се ужасно, тези мисли ме карат да спра да вярвам в любовта, в тази така опияняваща и сладка магия, която е допринесла за моята поява.
И така замислена, аз виждам и прозирам жестоката истина за мира.
Днес хората са много забързани, не си дават сметка в какъв свят живеят. Оглеждам се и виждам група хора, които се смеят, радват се на живота. Всичко изглежда пълна идилия, всички са щастливи и доволни в този мирен свят, в който живеят. Но животът не е толкова розов, колкото изглежда. Малко са хората, които осъзнават това. Всички са такива егоисти, а защо не погледнем отвъд хоризонта на този ''мирен''свят. Само няколко хиляди километра ни делят от така нареченият ''трети свят'', където върлува не мир, а война. Хората там страдат, изправени са пред редица трудности. Осъзнах колко жестока може да е войната, колко мъка може да причини. Тя е виновницата да остави хиляди деца сирачета, обречени отсега нататък на кучешки живот. Тази истина ме порази, породи в мен много печал.
Не мога и не искам да повярвам, че светът, приветлив и доброжелателен, може да бъде толкова ужасен и отблъскващ.
Виждам богати хора, щастливи и радващи се на живота и в същото време са толкова нещастни. Това ме накара да се замисля и тогава осъзнах ужасната истина, че зад богатството се крие отблъскващата мизерия.
Всеки ден, всеки от нас става рано сутрин, за да отиде на работа. Едни са богати и преуспели, а други бедни и мизерстващи. Всеки се стреми към слава, богатство, но малко осъзнават, че то е само привидно. Не всичко, което блести, е хубаво. Богатите са щастливи, но само в материално положение, а иначе са нещастни. Те се превръщат в егоисти, искащи още и още. Колко жалко, нали? А още по-жалко е, че те, радвайки се на живота - чрез своите пари, други страдат вместо тях. Да, не всички хора са богати и щастливи. Да вземем например хората в Африка - те гладуват. Там хората страдат, но въпреки това, те са по-богати. По-богати, защото имат смелостта да се изправят пред трудности, те притежават духовна сила, което ги издига над богатите. Отблъскващата мизерия, нахлула неочаквано в живота на тези хора, прави животът им непоносим. Малко са тези, които са съпричастни към тяхното страдание. Ужасена съм от тази истина, тя тотално ме срази, не ми останаха вече думи да изразя своята печал за ужасните истини, които осъзнах.
Не искам да си признавам, но светът, в който живея, който ме е приютил и обгърнал с голямата си прегръдка, ме отблъсква. Не мога да бъда щастлива в свят, където аз ще се радвам на живота, а други ще страдат. Аз не съм егоист. Нека всички бъдем не тъжни, а щастливи заедно.