Живот, потопен в топлата прегръдка на дъжда от нежните и крехки цветове на любовта. Живот, опиянен от глътка приятелска подкрепа и разбиране. Живот, преплел истина и лъжа, заблуда и разочарование. Живот, превърнал сълзите в божествената мелодия на щастието. Любов, горяща буйно, неудържимо. Любов, превръщаща страха в сила, а ревността - в пепел. Приятелство, окрилящо и пречистващо душата. Горчива равносметка на пропилени чувства и сълзи.
     Принцесата - обичаща, желана, ценена, разбирана, подкрепяна.
     Принцесата - щастлива, изпълнена с живот и енергия, обляна от водопад от целувки, страст и магия. Магията на споделената любов. Магията на чистото и искрено приятелство. Магията на осъзнатите и осмислени грешки. Горчивина, горчивина от предадената обич и оплитащите лъжи. Капан от лъжи, губещи начало и край.
      Принцесата - предадена, но не и сломена. Принцесата - огорчена, но не и прощаваща. Но отново влюбена в диамантената красота на живота и пленителната усмивка на приятелството.
      Принцесата?! Кой ли се крие зад този приказен образ? Това съм аз. Аз, търсеща шепа романтика в изтъркания свят на реалността, отпиваща живителна глътка от еликсира на любовта. Аз, заслепена от безбройните лъжи и даряваща сърцето си на неизвестното. Боли, връщайки се назад във времето. Боли, разлиствайки книгата на моя живот и окъпаните от горчиви сълзи страници. Боли, надниквайки между редовете и четейки невидимите слова на хиляди погубени и забравени чувства.
      Мразя... Мразя своята глупост, своята наивност, своята безгранична доброто. Мразя ги, защото с тяхна помощ аз се превърнах в смешна играчка в ръцете на лъжливата красота и безличните чувства на измислената любов и престореното доверие. Разкъсвам се между омразата, болката, огорчението и малките почти угаснали искри на обич и привързаност.
      Не! Миналото не заслужава сълзите ми, нито съжалението или обвинението ми. Единствено безразличие. И може би малка доза омраза. Омраза към излъганите чувства, борбата за една любов, фалшива любов, хилядите жертви, прошки.
       Аз обичах, признавам. Обичах една цветна реалност, потопена в чистите води на кадифено нежните мечти. Обичах, но... Любовта пречупваше лъжите и те се превръщаха в пухкави розови облачета, които ме обливаха с дъжд от въображаемо щастие. Но всъщност бях заслепена, предадена, изиграна. Вятърът ми шептеше, че всичко е една мечта, която се сбъдва единствено в съзнанието ми, а в действителност това е просто игра с чувства, празни и неразбрани. Но за мен бе повече от мечта. Това бе моят живот, истински. Но същевременно толкова фалшив.
       Болезнени спомени, следи от наранени чувства и безкрайно огорчение. Всичко е минало... Минало, в което е скрита истината за принцесата, търсеща малко романтика, любов и подкрепа в жестокия свят на реалността. Минало, което трябва да потъне в забрава, за да се превърне в следа.
        Сега обичам... Обичам живота, обичам щастието, обичам любовта, обичам хората, които ме даряват с прекрасното усещане, че живея. Обичам себе си, макар да притежавам хиляди недостатъци. Обичам човек, който оценява чувствата ми, който споделя желанията ми. Обичам човек, който нежно ме гали с целувките на страстта, който ме обгръща с цветните прегръдки на мечтите и ме потапя в метежния порив на сърцето си. Обичам приятелите, които ми дават сила да се боря за любовта и мечтите, които ме подкрепят, които ме разбират, утешават и които споделят живота си с мен.
         Щастлива съм... Готова да браня до смърт правото си на щастие, обич и радост. Готова да посреща всяка грешка, болка или разочарование със златните стрели на борбения си дух. Готова да защитя човека, превърнал пепелта в буен огън от целувки, споделени ласки и изпепеляваща страст. Готова да запазя и защитя приятелството, което осмисля живота ми.

         Това съм аз. Това е принцесата. Превъзмогнала миналото си, разбрала истинската стойност на чувствата и превърнала живота в море от красота и безкрайна любов.