Не съм сигурна, че ще спра някога да се влияя от чуждото мнение. От това скапано като изгнил плод обществено мнение. Слагащо ме в някакви ограничителни граници. Поставящо ми рамки с които трябва да се съобразявам. Няма да стане. Отказвам да приема изгнилата същност на вашето общество. Където приемате всеки различен, като болен или като луд. Нека бъда болна и луда. И дано вие никога не бъдете като мен. Дано никога не ви гледат с укор и възмущение. Дано никога не се влюбите и никога не бъдете обичани или обичащи. Тогава аз ще ви гледам със съжаление. Защото скапания ви манталитет вече не може да ме нарани. Защото мнението на измисленото ви общество не струва и пари в сравнение с мислите на човека който обичам. Попита ме защо те обичам... тогава не намирах отговор, а просто се чувствах така. Сега знам защо те обичам! Обичам те, защото не позволяваш обществото да те затвори в изгнилите си верижни норми. Не разрешаваш на никой да се бърка в живота ти, защото той принадлежи само и единствено ...