В полумрака на моя ден

Не съм сигурна, че ще спра някога да се влияя от чуждото мнение. От това скапано като изгнил плод обществено мнение. Слагащо ме в някакви ограничителни граници. Поставящо ми рамки с които трябва да се съобразявам. Няма да стане. Отказвам да приема изгнилата същност на вашето общество. Където приемате всеки различен, като болен или като луд. Нека бъда болна и луда. И дано вие никога не бъдете като мен. Дано никога не ви гледат с укор и възмущение. Дано никога не се влюбите и никога не бъдете обичани или обичащи. Тогава аз ще ви гледам със съжаление. Защото скапания ви манталитет вече не може да ме нарани. Защото мнението на измисленото ви общество не струва и пари в сравнение с мислите на човека който обичам. Попита ме защо те обичам... тогава не намирах отговор, а просто се чувствах така. Сега знам защо те обичам! Обичам те, защото не позволяваш обществото да те затвори в изгнилите си верижни норми. Не разрешаваш на никой да се бърка в живота ти, защото той принадлежи само и единствено на теб. Обичаш приятелите си и ще направиш всичко за тях. Обичам те, защото се появи изневиделица и преобърна света ми, накара ме да повярвам, после да се усъмня, да обикна всичко в теб и да намразя онези граници, които си поставях преди.

Не искам нищо да те наранява. Не искам никой да те засяга и да те обижда. Предпочитам да те запазя скрита от всички и никой да не знае за съществуването ти, отколкото да позволя някой да те затвори в някакви граници. Няма да позволя на обществото да те бутне, защото аз ще се превърна в обществото и ще възродя толерантността в него. Защото те обичам. Няма да крия какво изпитвам към теб. И да искам няма как. Няма да позволя на никой да те нарани по никакъв повод. Ще се грижа за теб, независимо дали искаш или не. Обичам те!





Просто е като уравнение:

"Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден - и ето тъмнина е.



Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.



Обичам те, защото се усмихваш - кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба -

и себе и, и тебе да погубя..."



Теб и себе си ще погубя, но няма да им позволя да те наранят!