Вали...Сякаш дъждът не е спирал от години.Пада безшумно,бавно и монотонно и неусетно променя всичко наоколо.Не мога да позная местата,където сме били заедно.Твоят град,посивял и студен,ме посреща негостоприемно и пита къде си,защо съм без теб.Следи ме отвсякъде с мрачните си като ледено пронизващи очи прозорци,а огледалните витрини отразяват смешно лицето ми и ме карат да се чувствам жалка,излишна,изгубена сред тълпата.Забързаните хора ме подминават с безразличие,а аз продължавам да вървя объркана като в безизходен лабиринт.Не мога да открия твоя дом,защото отникъде не се усеща топлината на уюта,който само ти създаваш край себе си,не се чува смехът ти,не се виждат стъпки на завръщането ти.Може би не си тук.Намерил си по-добро място,имаш ново семейство и не мислиш за миналото...както би трябвало да направя и аз.Дори не знам защо се опитвам да възкреся спомените с идването си.През цялото време не ме напусна неустоимо,макар и потискано и непризнавано желание да се потопя в атмосферата на родния ти град,която още пази присъствието ти.Непреодолим копнеж да се докосна до носталгията ти ме доведе тук.Разхождам се из парковете,където си играл като дете,вървя по улиците,споделяли безмълвно усмивките и сълзите ти,прекосявам училищните дворове,свидетели на най-безгрижно изтеклите ти години.Пуст,тъмен и самотен,градът напразно притихва в очакване да пристигнеш отново и ти.Но никога няма да се върнеш.Не би се отказал да преследваш успеха,колкото и илюзорен да изглежда,след като в негово име пожертва възможностите, мечтите,принципите,близките си.Аз обаче няма да те упрекна,че ме забрави по пътя към върховете,въпреки че осъзнавам безнадеждността и безсмислието на обичта към теб.Тя е по-нежна от ласката на бездетна жена към сираче,по-силна от мълчаливата искрена прошка,по-непредвидима от мъртвата тишина,миг преди отчаян вик на ужас да я разкъса.Тя е последната и най-съкровена изповед на неразкаял се умиращ грешник,за когото и Бог заплаква.Любовта ми към теб е необяснима и нелогична като твоята към този град.Напусна го с категоричното решение да не се върнеш повече,но живееш с скритата мечта по него.Затова галя с погледа си всичко наоколо и знам,че той ще ти предаде усещането от докосването ми заедно с мириса на дъжд в съня ти...