Призрачни спомени обладават съзнанието ми.
Не чувствам вече топлината, а студа им.
От всичко друго мога да избягам, само не и от тях.
Там виждам истинското си Аз.
Страхувам се... от себе си.
Умирам от страх да не сторя минали грешки
и цял живот да се лутам в кръговрат.
Не зная какво да правя... затова просто стоя
и се опитвам знаците да "чета".
Но мируването не ми е в стила.
А може би точно то е отговора.
"Остави се на течението" е изтъркано клише. ...