Варягът и Валкирия
Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!
Варягът и Валкирия
“Ето, помръкна в очите ми Белия свят
И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески
Затихна на Битката шума, няма го живота вече
И шепна аз името Твое, да го чуе вятъра...”
“А аз те чаках в края на Водите бели,
И гледах надалеч от Канарата над фиорда
За десет човека стигат твоите дела достойни –
Обичам те – и жив и мъртъв...”
“На кораба боен не ще да чуя вече шумовете,
Секирата в ръка не мога вече да държа.
Погребалният огън е краят на пътя ми,
Ще ме изпратят моите бойните братя с издигнати ръце...”
“А аз пък чувам, чувам през вятъра твоят глас,
И ехото на битката дойде до моите скали.
Там горе, ще се срещна Отново с тебе аз –
В великолепното сияние на Волхала...”
“Любима моя! Прости ми, но аз –
Предпочетох мъртъв да бъда, но не да се предам,
И там в далечината, където сияе Небесната дъгата,
Печално ще се скитам аз...”
**
“Любими мой! Ще се гордее Твоят син,
че баща му безстрашен бил е, и Герой,
Ще те намеря аз сред долините небесни
И ще те Възкреся със своята Любов...”
---------------
За яснота ще дам малки обяснения на някои понятия в текста на стиха. Според арийската митология, Валкириите са смели одарени жени, деви, които имат за задача да следят пътя на избрани мъже – воини (ВАРЯГИ), да им помагат, да ги закрилят. А когато те загинат на бойното поле, да ги водят в особени географски пространства, където да продължат живота си без физическо тяло. Да не им липсва и след смъртта нищо; те там получават знания и се готвят за ново превъплащение. Те се утвърждават в храбростта и безстрашието, защото сносното и даже щастливо послесмъртно живеене им е ОБЕЗПЕЧЕНО!
Скандинавски воин
(Художник: Константин Васильев)
Валкирия
Волхала в контекста на стихотворението е именно такова пространство, където обитават безсмъртните Валкирии. И Валкирия тук дава своето божествено обещание и утешение за воина, който току-що е загинал…
За Валкирия, наречена още Карна, която спасява руски воин, който е на границарта на живота и смъртта, се говори в книгата на руския автор Сергей Алексеев “Правда и вымисел”. В тази книга авторът описва такъв случай с неговият дядо, който е бил тежко ранен. Той е отведен на река Ура от Карна, но когато тя разбира, че неговото състояние позволява да остане жив, тя го отпраща обратно, но с обещание да дойде той отново там в тази красива местност… И той цял живот мечтае за смъртта, като едно красиво начало…
Румен - Лесничея 25.04.2012 г.
http://www.paganism.ru/maslov.htm
© Леснич Велесов Все права защищены