Варягът и Валкирия

Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!

Варягът и Валкирия

“Ето, помръкна в очите ми Белия свят

И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески

Затихна на Битката шума, няма го живота вече

И шепна аз името Твое, да го чуе вятъра...”

“А аз те чаках в края на Водите бели,

И гледах надалеч от Канарата над фиорда

За десет човека стигат твоите дела достойни –

Обичам те – и жив и мъртъв...”

“На кораба боен не ще да чуя вече шумовете,

Секирата в ръка не мога вече да държа.

Погребалният огън е краят на пътя ми,

Ще ме изпратят моите бойните братя с издигнати ръце...”

“А аз пък чувам, чувам през вятъра твоят глас,

И ехото на битката дойде до моите скали.

Там горе, ще се срещна Отново с тебе аз –

В великолепното сияние на Волхала...”

“Любима моя! Прости ми, но аз –

Предпочетох мъртъв да бъда, но не да се предам,

И там в далечината, където сияе Небесната дъгата,

Печално ще се скитам аз...”

**

“Любими мой! Ще се гордее Твоят син,

че баща му безстрашен бил е, и Герой,

Ще те намеря аз сред долините небесни

И ще те Възкреся със своята Любов...”

---------------

За яснота ще дам малки обяснения на някои понятия в текста на стиха. Според арийската митология, Валкириите са смели одарени жени, деви, които имат за задача да следят пътя на избрани мъже – воини (ВАРЯГИ), да им помагат, да ги закрилят. А когато те загинат на бойното поле, да ги водят в особени географски пространства, където да продължат живота си без физическо тяло. Да не им липсва и след смъртта нищо; те там получават знания и се готвят за ново превъплащение. Те се утвърждават в храбростта и безстрашието, защото сносното и даже щастливо послесмъртно живеене им е ОБЕЗПЕЧЕНО!

Скандинавски воин

(Художник: Константин Васильев)

Валкирия

Волхала в контекста на стихотворението е именно такова пространство, където обитават безсмъртните Валкирии. И Валкирия тук дава своето божествено обещание и утешение за воина, който току-що е загинал…

За Валкирия, наречена още Карна, която спасява руски воин, който е на границарта на живота и смъртта, се говори в книгата на руския автор Сергей Алексеев “Правда и вымисел”. В тази книга авторът описва такъв случай с неговият дядо, който е бил тежко ранен. Той е отведен на река Ура от Карна, но когато тя разбира, че неговото състояние позволява да остане жив, тя го отпраща обратно, но с обещание да дойде той отново там в тази красива местност… И той цял живот мечтае за смъртта, като едно красиво начало…

Румен - Лесничея                             25.04.2012 г.

http://www.paganism.ru/maslov.htm