Варягът и Валкирия
Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!
Варягът и Валкирия
“Ето, помръкна в очите ми Белия свят
И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески
Затихна на Битката шума, няма го живота вече
И шепна аз името Твое, да го чуе вятъра...”
“А аз те чаках в края на Водите бели,
И гледах надалеч от Канарата над фиорда
За десет човека стигат твоите дела достойни –
Обичам те – и жив и мъртъв...”
“На кораба боен не ще да чуя вече шумовете, ...