Всеки е чувал израза “Нищо не е перфектно”. Но защо света не е сътворен перфектен, без грижи, умствени и телесни проблеми, омраза и лъжи? Защо има толкова жертви на предразсъдъци, подбудени от това, че потърпевшите са различни по някакъв начин?... Думите дебел, грозен, недъгав, неспособен, глупав, умен, красив, слабохарактерен и още толкова много „етикети“... В началото ги е нямало... В самото начало всички са били перфектни, защото човешкият ум още не е бил oформил стереотипи... Тогава всички са били такива, каквото са, без да бъдат съдени за това, че са себе си.

  В момента липсата на предразсъдъци може да бъде забелязана  единствено в малките деца, които са най-точният индикатор за реалното, за истинското. Те още не са се запознали с възприятието за света на по-възрастните, за тях просто щом нещо е по-различно, но хубаво по свой начин, те няма да забележат отличаващото се, а ще ценят доброто и красивото.  Ние всички сме родени, притежаващи усета за това кое е съвършено и кое не, но реалността на нашите родители, която самите те са създали, изкривява възприятията ни и ни прави точни копия на предците ни. Така не можем да се откъснем от този вечен кръговрат.

  Стигаме до заключението, че светът е създаден перфектен по свой собствен начин, но ние го правим такъв, какъвто не искаме да бъде. Бог не е сгрешил с нищо в сътворяването му, сгрешил е с това, че е вмъкнал в умствените ни заложби точно способността, развиваща се в по-късните години, да казваме кое е добро или лошо, различно или обикновено. Колкото и да искаме, това не може да се промени, защото няма начин човешките възприятия да бъдат коренно променени, тъй като повечето хора робуват на стереотипите.