"Вечния неуспех"

Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да се борим по всякакъв начин с нея и да придобиваме както личен опит и преценка, така и сила. Понякога обаче разбираш , че хубавите неща просто са изчезнали и единственото, което виждаш през деня е как страдаш. Повечето казват ей стегни се, мисли положително, всичко ще се оправи. Чакаш въпреки всичко месеци, години, но нещата си остават същите , дори се появяват нови белези и неуспехи, които те карат да се откажеш от всичко. Повечето хора биха казали, ами съдба, такъв е бил късмета, да ще бъдат прави, че именно късмета е онзи момент, който е виновника за успехите или неуспехите в човешкия живот. Каквото ни е надчертано, това се случва с нашия живот. Много малък процент сме хората, които наистина след всяка буря вместо да дойде слънце се появява отново буря. Такива хора ги наричат "каръци". А каръкът е именно онзи, който вечно пропада в дупки, онзи който всичко прави както трябва и винаги греши, онзи, който винаги е на косъм да спечели, но губи. Търсейки причина за всички тези несполуки, той разбира, че всичко е просто предначертано и такава е била неговата съдба. Дори понякога заради него обърква нещата и на околните. А хората са свикнали да обиждат, да защитават себе си, нападайки беззащитните и доста често дори най-близките хора биха казали, че той/тя е виновен/на за това, което се случва. Нямам обяснение дали всичко е генно разположено, за да стават тези неща , дали се плащат за чужди и свои грехове , дали просто ти си избраника, за да ти се случват все такива неуспехи, но просто ги има такива хора, Повечето не биха разбрали, защото преживяват както неуспехи, така и хубави неща, но природата е дала както се вика от всичко, има всякакви хора, с всякакви съдби.