В памет на баща ми  - "Татко, един ден

                                                                                                               искам да напиша нещо  толкова

                                                                                                               красиво, че да оживееш"

                                                                                                               И с почит към всички родопчани.

  Свечерява се. Планината се размириса силно. Мирише навсякъде. Миризмата на мента от съседната маса се смеси с миризмата на хвойната до мен. Нощем миризмите се усилват. Чушки. Агнешко. Едно голямо куче плаши невинното дете с жълтата шапка. А сервитьорът е синеок и се държи възпитано.

  Усещали ли сте как мирише нощта? Усещали ли сте силните ù аромати?

  Плащам и тръгвам. Неуместно е да седя при толкова красота във въздуха. Мирише силно. Земята отвори дробовете си и диша с пълни гърди.

  Вървя и дишам. Толкова изпълващо. Мирише на цветя, на дворове, на къщи, на на деца и на пране. На пръст. На крави. Обичам крави. Баба ми имаше крави. По едно време четири. Израснала съм с тази миризма. На лайна, на задуха, на топло издоено мляко.

  Боже! Толкова съм сраснала с тази земя! Толкова дълбоко съм забила в недрата ù!

  Баба ми имаше грапави ръце. Груби, кафяви женски ръце. Очите ù не виждаха в тъмното.

  Един младеж върви във тъмното и чопли семки. Толкова е успокояващо, когато си изнервен. Върви по другия край на тъмната улица. Грижи се за мен. А белите му маратонки светят в мрака. Преведе ме и се разделяме.

  Преминах и светлото. Преминах улицата на многото кучета. Стръмното. И ето го хотела ми. Една от лампите, пробила абажура, ми намига, докато пиша. Пиша за вас, за баща ми, за себе си. За Хайтов. И мравките. Пея своята нежна песен, защото тук, в Родопите, е сърцето ми.

  Седя на белите столчета и дишам. Дишам, както преди не съм дишала. Дишам за всички живи и неродени бебета. Дишам заради всички гурбетчии в Испания и Гърция. Всички родопски мъже, зарязали къщите. Зарязали домовете си.

  А въздухът тук е вкусен. Сочен с миризмите си. Реже се като локум - розов, полепнал със захар. Мирише на шишарки, хвойна, орехи и на щурци. Водата ромоли по-долу. Готова съм да заспя сладостно унесена. Хотелът заспива сладостно унесен. Кучетата по-долу  са претръпнали, но и те заспиват.

  Хлад се спуска. Потрепервам. Ще се прибирам.

  Но нищо не мирише по-хубаво от Родопите.

  Дишам и заспивам.

  25.05.2011.

  Велинград