Milimili
73 результатов
Водата никога не свършва. Нито мъглата. Те са тук, откакто съм се родила.
Ледено-пепелявият цвят на въздуха, мухълът в ъгъла, походката е в танц неопределен... пиянското хъркане... очи, които не виждат, очи потънали навътре, пуснали дебелите пердета...
Маската на самотно дете в голяма празна стая, а ...
  628 
Свободата, Санчо, е ракова клетка.
Всичко започва невинно.
Искаш свобода, за да правиш това, което искаш.
Искаш да растеш.
Искаш да се развиваш. ...
  719 
Изгорих мечтите си.
Твърде са големи.
Пречат ми да бъда всекидневна.
Пречат ми
да влагам смисъл в малките неща. ...
  649 
Човек е по-силен от
една песен - спомен
едно погрешно свое действие
невъзможността да мисли в
переспектива на моменти ...
  695 
Един след друг умират хората, които съм обичала.
И хоризонтът, някога изпълнен с лицата им, се изчиства.Лица, които гледаха в мен. Лица, в които гледах.
Изчезват бръчките им от смях, дълбоките им черни... сини... зелени очи. Изчезват дългите им, предълги ръце, които прегръщат ужасно добре. Които мож ...
  1417 
И границата на близкото присягане
е плътно затворена
за теб.
И чувствам, виждам
всяка дума ...
  646 
Поисках те да бъдеш моя вяра,
опора - че и аз живея,
живот сред тихите пространства на душата,
които необятност определя.
1999г.
  585 
Едно малко,
тихо
"обичам те"
твърдо отстоява
своята позиция. ...
  1059 
Не вървя.
Не стоя на средата на пътя
в поза опорна, удобна
за чакане
(краката на ширината на раменете). ...
  1627 
Аз съм прозрачният човек.
Едно време бях дълга влакова композиция и пъплех напето по Баира на славата. Обръщах глава назад и се изпълвах с умиление при вида на малките вагончета. Възгордявах се сам от себе си.
Някъде в долината се появиха търговците. Взимаха си, каквото им трябва, и си тръгваха. Не ...
  1180 
Зазижда ме моята Сигурност.
Изяжда ме моята Твърдост.
Поскитах.
Повиках.
Поплаках. ...
  626 
... ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
Иван Вазов - "Майка ми"
Помня първите минути след раждането на дъщеря ми. Помня плътността на въздуха във стаята и първата й усмивка - специално за мен.
Помня бременността си с нея. Беше пролет с много череши и ягоди. Имах най- черешово-ягод ...
  1888 
Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
  1376 
на Тишо и Ясен
Ние не можем без бира.
Ние не можем без цигари.
Ние не можем без шоколади.
Без кабелна ...
  765 
В памет на баща ми - "Татко, един ден
искам да напиша нещо толкова
красиво, че да оживееш"
И с почит към всички родопчани.
Свечерява се. Планината се размириса силно. Мирише навсякъде. Миризмата на мента от съседната маса се смеси с миризмата на хвойната до мен. Нощем миризмите се усилват. Чушки. Аг ...
  1813 
Тази вечер
седнах до голямото езеро
и не заплаках.
Не проклинах. Не ругах.
Не обвинявах. Не чаках. ...
  728 
Поисках да се скрия
във своите странности.
Бекхендът и форхендът ми
още не са добри.
И топките, ...
  654 
Пътят свършва,
когато стигнеш себе си.
Тогава влизаш у дома си.
А тишината
е цъфнала вишна, ...
  667 
Скука. Сиво. Сиво.
Скачам.
Скуката със мене скача.
Със въженце си играем.
На въженце си подскачаме. ...
  699 
По онзи начин,
по който трябва,
аз остарявам.
Красиво.
Смислено. ...
  857 
От високата кула на своето нещастие се провикна Някой:
- Ееех, всички сме нещастни! Всичко е черно и грозно!
Погледнаха го Децата с очи-маргарити и не разбраха какво говори.
Погледнаха го Щастливите с очи-слънчогледи и не разбраха какво говори.
Погледна го старият Дъб и си рече: ...
  972 
Празна бутилка от вино в ръката ми.
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни. ...
  808 
Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,
за да разберем, че сме щастливи.
За да разберем, че се разбираме.
Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,
когато дишат. ...
  1040 
Глупакът говори.
Умникът мълчи.
Глупакът говори.
Умникът мълчи.
Глупакът... ...
  665 
Той е марков.
Силен. Стилен. Адидаски.
Носи Прада, Гучи, Лагерфелд
и Вюитон.
Ненавижда живота втора ръка. ...
  742 
Любовта има друго лице.
Чаша от кафе на масата.
Пепелник почти прелял.
Капе кранчето на топлата вода.
В ъгъла подсмърча котето. ...
  775 
Молих ли се
Молих ли се
за любов
за интимност,
за докосване... ...
  719 
Тъжен.
Малките ми очи са големи и черни.
Поели
отраженията на присмеха.
Сега. Само сега. ...
  1372 
Главата ми е пепелник,
в който гасиш цигарите
самодоволство и презрение.
Главата ми е пепелник
и ти си свикнал толкова ...
  688 
Обичам да вървя в тъмното. Обичам своята сляпа същност. Обичам усещането, спряло в корема ми, да ме води напред. И усещам къде да спра, къде да завия. Знам, че окото, което е там вътре, вижда по-добре. И ръцете, които са там вътре докосват точно това, което трябва.
Обичам докосването, изтръскало дум ...
  1110 
Как да регламентираме съществуването на културата? Която не се вижда, която се усеща във въздуха. Като ниво. Като стил. Като вихър, отворил черепа ти, застинал в съзерцание на чудото на мозъка. Като вятър, посял семената на днешния ден, за да има красиво утре. Хлебно утро. Дъждовно-освежена сутрин. ...
  1209 
Има дни и часове, в които с настървение посрещам самотата си. Искам своята тишина.
Изтичам по канала и се скривам в себе си. И когато спра да съществувам, това са най-сладките мигове. Гледам, усещам, чувствам, но това не съм аз. Това са само очите ми. Само сетивата ми, които се радват на света.
Толк ...
  1183 
  758 
Девет, осем, седем...
И започнах да броя дните
до твоето завръщане...
Нощ. Бяла нощ.
Топла нощ. Нощице! ...
  672 
-Страх ме е,
аз не мога да стигна там, където летиш.
-Не е нужно,
просто ме гледай с любов, за да не падна.
Аз съм твоята питомна птица. ...
  661 
Децата, които бавно порастват
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...
  1174 
Утре-то се бави.
А вчера е счупено стъпало,
на което не можеш
да стъпиш.
Днес някак си ...
  875 
Свалих те
от пиедестала на невъзможното
и те хвърлих
в реката на ежедневието.
Плувай! ...
  672 
На Х.Л.
Днес се запознах с един човек, който на практика може всичко. Работи четири неща едновременно - адвокат, издател... И се почувствах кротка и безлична някак в жалките си напъни за съществуване.
Запитах се трябва ли да се чувствам като гнусен червей или мога да изпъча невежеството си и да се н ...
  1483 
Усещал ли си
тънките пръсти
на любовта,
как бият барабана
на сърцето ти? ...
  624 
Предложения
: ??:??