Здравейте! Аз съм на 16 години и много харесвам да ходя като платена публика. Виждам много неща, забавлявам се и, най-вече, уча се да виждам. Ето, например, преди няколко дни, както си се смях на една (според мен голяма глупост) нещо ми стана и започнах да се замислям малко повече, отколкото преди дни или месеци. Беше дошла на интервю една моя учителка, която преди време бе забелязала моя талант, но въпреки всичко не прояви особен интерес към мен. Стана ми едно, не знам как да го обясня, първо неудобно, второ отвратително и много други неудобни трансформации изпитах по време на това предаване. Чак един месец след всичко това, започнах да осъзнавам, че силните емоции могат да доведат човек до неосъзнати в него способности, които могат от само себе си да го отведат пък и до по-други и по-различни разкрития за неговата личност. Пиша всичко това сега, защото отпечатъците в човека могат да са различни, но кога някой би се замислил върху първопричината. Повярвайте ми, това е много важно, но ние го пренебрегваме. Ние мислим за реалността като за нещо непроменяемо, като за нещо, с което сме безсилни да се справим, но сякаш сме възпитани сами да се възпираме да погледнем върху себе си, върху обстановката и т.н., и т.н. Изпитвам понякога болка от случилото се, може би защото имаше нещо недоизказано между мен и тази госпожа. Имаше нещо предизвикано и доста насилствено. Важното е, че когато има насилие някъде, ние, хората, трябва да знаем как да се справяме с него, а не да вярваме в перифразата, че насилието ражда насилие. Това не е истината. Преводът на това е... Объркването ражда объркване, а неразбраното ражда насилие. Това е засега от мен, ако има нещо друго, моите хроники ще продължават тук.