Един ден всичко в главата ми се обърка. Исках да остана сама със себе си и излязох от къщата. Скитах се без посока докато не стигнах до едни релси. По тях още минаваха влакове макар и рядко. Седнах на разстояние от тях и ги гледах след това се замислих за това, как нямам някои неща, които искам страшно много. Мислех си как нямам много приятели. След това мина влакът и мигом животът ми мина пред очите. Видях най-хубавите си моменти с приятелите ми, видях, че имам повече отколкото ми е нужно. След това ми се прииска да изкрещя на целия свят, че съм щастлива и имам всичко, от което се нуждая дори и повече. Влакът отмина. Продължавах да седя на земята, но вече разбрах, че имам всичко, от което се нуждая.

   От храстите излезна едно котенце, то дойде при мен и почна да се гали. Аз го гушнах и то почна да мърка. Тогава се почувствах сякаш това коте съм аз. Когато ме обичат, аз се чувствам невероятно. Привързах се с това коте за по-малко от 1 мин., а сякаш бяха няколко години. То стопли душата ми. Оттогава това коте живее заедно с мен и всеки ден му казвам, че го обичам. Аз знам, че ме разбира.