19 апр. 2011 г., 20:52
2 мин за четене
Когато помолили Айнщайн да обясни своята теория на относителността на прост език, той казал така: „Когато си с любимия човек, цяла вечност ти се струва като един миг. Но ако седнеш с голо дупе на гореща печка, един миг ти се струва като цяла вечност.”
В смисъл всичко е относително и всичко зависи от това, през какви очи гледаш.
На базата на информация, почерпена от книгите, на наблюдения и опити в собствения си живот съм установил следната закономерност: самото ни възприятие за време зависи от начина, по който се чувстваме. Съответно, когато се чувстваме добре, сякаш времето се разширява (имаме предостатъчно време за всичко) и обратното, когато се чувстваме зле, сякаш то се свива (то никога не ни достига).
Ето и един пример от практиката.
Имах несловесна уговорка за среща с един приятел. Тя беше насрочена за около един часа на обяд. В 10:15 решех да отида за няколко часа сред природата, за да поразпусна малко. Беше толкова хубаво, че реших да остана толкова, колкото ми се седи. Един им ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация