Когато помолили Айнщайн да обясни своята теория на относителността на прост език, той казал така: „Когато си с любимия човек, цяла вечност ти се струва като един миг. Но ако седнеш с голо дупе на гореща печка, един миг ти се струва като цяла вечност.”

       В смисъл всичко е относително и всичко зависи  от това, през какви очи гледаш.

       На базата на информация,  почерпена от книгите, на наблюдения и опити в собствения си живот съм установил следната закономерност: самото ни възприятие за време зависи от начина, по който се чувстваме. Съответно, когато се чувстваме добре, сякаш времето се разширява (имаме предостатъчно време за всичко) и обратното, когато се чувстваме зле, сякаш то се свива (то никога не ни достига).

       Ето и един пример от практиката.

       Имах несловесна уговорка  за среща с един приятел. Тя беше насрочена за около един часа на обяд.  В 10:15 решех да отида за няколко часа сред природата, за да поразпусна малко. Беше толкова хубаво, че реших да остана толкова, колкото ми се седи. Един импулс обаче ми припомни за срещата с моя приятел, като се опитваше да ме прикани да побързам с моя отдих, защото съм щял да закъснея. Но от тази мисъл не ми стана приятно.

       Напомних си, че ако сега съумея да се почувствам добре, мигът ще се разшири и всичко ще се развие както трябва. Затова оставих „бързането” настрана. Обърнах внимание си към синьото небе, към птичките, които пееха чудесна песен. Вдишвах дълбоко чистия въздух. Чувствах спокойствието, което бликаше отвсякъде наоколо. Просто се разхождах и се наслаждавах на природата.

       Мина известно време, при което реших да се прибирам към града. По усещанията си съдех, че трябва да са минали около пет часа. Чувствах се много хубаво. Започнах да смятам наум. Казах си, че съм излязъл към 10:15 и ако са минали към пет часа, както предполагах, съдейки по усещанията си, сега трябва да е към три часа след обяд.

        Пак се сетих за срещата с моя приятел. Вътрешно си казах, че той ще ме разбере. Сред природата е толкова хубаво. Когато влязох вкъщи и погледнах часовника, доста се учудих, защото той показваше 12:32. Подсмихнах се и си казах: „Ето как мигът се превърна във вечност.”

          Извадих си една бележка: струва си човек да се чувства добре СЕГА. Така той не само има предостатъчно време, за да свърши това, което му се иска да свърши, но също така пред него се разкрива  и възможността да оцени настоящия миг в неговата красота и вълшебство.