Дете

Непростимо ли е да съм все още дете?
Защо?
Може да съм на шестнадесет, но обичам розовия цвят.
Обичам да се връзвам на опашки и да обличам рокли.
Обичам да си играя с малки деца, да тичам и да пея.
Обичам да се рея из небето и да се мъча да летя.
Обичам да мечтая, да имам аз един ден
розова къща с много деца.
Харесва ми да тичам, да усещам дъха на цветята, които летят около мен.
Харесва ми да чета все още приказки нощем и да ловя светулки.
Харесва ми да пиша наивни малки стихчета за любовта.
Харесва ми да слушам гатанки, да пиша рими.
Всичко ми харесва, а най-много
харесва ми да се чувствам все още дете.
Не искам да губя това малко невинно късче от себе си.
Искам да го запазя завинаги.
Да остане със мен.
Но как да го направя, като всички около мен крещят:
"Порасни!"
Аз не искам да пораствам, не искам да ставам като тях.
Студени и мрачни, без нито лъч светлина.
Те са погребали детското в себе си,
оставили са го назад.
Аз обаче няма да го оставя, то ще остане в мен и ще го изравям
винаги, когато имам възможност.
Ще се чувствам дете при първия слънчев лъч и когато си лягам нощем.
Ще се чувствам дете винаги, когато съм сама.
Аз си обещах, няма да забравя детето в себе си и ще продължа
да върша всички детски неща.