Белоснежка (Гергана Шутева)
182 6740
24 февр. 2006 г., 14:34

ВСЕКИ ЧОВЕК Е КОВАЧ НА СВОЕТО ЩАСТИЕ 

  Эссе
8116 0 18
4 мин за четене

                        

             "Всеки човек е ковач на своето щастие" - руска поговорка

                                                                   (есе)


   Щастието няма дълги ръце, то прегръща само оня, който се доближи до него,  то се усмихва на смелия... А какво се случва с онези плахи и боязливи души, които, присвити в ъгъл до стената, наблюдават как животът протича покрай тях, но не смеят да се покажат пред света и да кажат:"Ето ме!"?! Какво ли ги очаква - самоналожена самота и безкрайна тишина...тишина, разсечена единствено от танца на вятъра, който ту разклаща с бяс клоните на дърветата и ги огъва, готов да ги счупи и прекърши живеца у тях, ту ги поклаща леко, сякаш ги люлее с бащина милувка. Такъв е и животът - веднъж удря силна плесница, друг път нежно гали; понякога е суров, даже жесток, понякога е мил и гальовен; мигове сладки и горчиви - единственото, което ти остава е да се надяваш, че радостните тръпки ще са по-многобройни.
Надежда... Надеждата се ражда именно от дългите часове на мълчание и пустота. Потънал в размисли, ти мечтаеш... Мечтите окриляват духа ти и за част от секундата чувстваш, че всичко е възможно, за беда обаче опомнянето е скорострелно и виждаш, че измисленият ти свят, в който бягаш, за да се скриеш и да получиш малка порция надежда, те прави щастлив, но за твърде кратко. Опомнянето носи болка и въпреки това не се отказваш, а при първа възможност се връщаш в своя нереален свят на мечти и блянове. Разочарованието от разбитата илюзия, неосъществената мечта, загубеният блян, близкият мираж, но далечната реалност карат сърцето ти да плаче с кървави сълзи, но дори и тогава душата ти нашепва:
"Аз мечтая, за да живея...".
Единственият стимул, който ти помага да продължиш напред, е надеждата за сбъдната мечта... Защото тази надежда проблясва като мъничка светулка сред мрака и в мига, когато угасне, и сърцето ще спре да бие!
   Мечтай, страхливецо, ти, който се криеш от света, ти, който се боиш да навлезеш в живота, ти, който отправяш отчаян зов за промяна, а си скръстил ръце! Очите ти се затварят, натежали от сълзи, останал без глас, ти пак оставаш нечут. Посланието ти не стига своя получател, то отмира, приглушено от вятъра... Ти си сам сред хората, глух за тяхното щастие, защото и те са глухи за твоята болка. Егоизъм ли е това?
Ако не можеш да си съпричастен с чуждото щастие, понеже ти никога не си изпитал такова, а на твоята мъка никой не е откликнал с разбиране, значи си егоист. И ако егоистичните ти прояви те причисляват към графата на "лошите", ти с готовност приемаш присъдата си: "ВИНОВЕН!"
Дали обаче те гложди вина?! Едва ли!? Сам си отговаряш на това запитване с друг въпрос: "Нима някой се чувства виновен, че е щастлив, а същевременно друг страда - съмнявам се!". Грешен ли си ти, нещастни човече? Кой ли би могъл да те съди, след като никой не успява да те разбере,
защото се боиш да разголиш душата си, от страх да не бъдеш осмян. Клетник си ти - сякаш не ти е писано да се радваш, а си роден, за да плачеш...
Плачи, плачи, нещастнико, сълзите, които се раждат в очите ти, като огнена диря горят лицето ти и угасват в устните ти, но по пътя си заличават болката. Плачи, сълзите носят утеха! Не всяка мъка е вечна, понякога нещастието може да стане мост към щастието. Не се примирявай с тъгата си! Вярвай, вярвай в себе си, защото да вярваш, значи да победиш!
   Мечтите стават реалност едва когато повярваш, че това е възможно, а вярата, че днешната мечта утре ще е действителност осмисля живота!
За теб щастието е видение, което все не успяваш да докоснеш, към което протягаш две молещи ръце, които прорязват въздуха, защото не съумяваш да сграбчиш щастливия миг. Не прекарвай живота си в шеметно очакване щастието само да те намери, защото то се пада на онзи, който не го чака...
Бори се, бори се до смърт за своето зрънце щастие, защото всеки човек заслужава щастие! Бори се, защото да живееш, значи да се сражаваш! Животът е арена, на която всички хора са бойци; силен е онзи, който поваля, но по-силен е този, който се изправя. Твоите врагове са самотата, тишината... нека не те мъчи мисълта, че са непобедими, просто ти все още не си ги победил! Не кори сърцето си, че дори и сърце на боец, понякога боязливо потрепва.

В битката побеждава не безстрашният, а този, който е достатъчно смел да си признае, че изпитва страх. Страхът е човешко качество. Бъди човек!
   И помни, че пътят в живота не винаги е обсипан с рози, има и малки криволичещи пътечки, които са обрасли с тръни, но човек не би могъл да ги избегне. Ако нямаше нещастие, не би имало и щастие, а щастието не се търси, то се прави - всеки човек е ковач на своето щастие!


17.07.2004г.

 

 

© Гергана Шутева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямаш право да напишеш толкова добро произведение
  • Поздравления Гери . Уникално и много въздействащо есе .
  • Малко късно, но и аз се присъединявам към похвалите. Есетата ти са наистина много смислени и задълбочени, а в същото време и емоционални
  • супер е !
  • Супер е Гери /6/
  • !!!... отново
    Поздравче!
  • Много ми хареса и на мен! И аз мисля, че си за 6-так!Браво!
  • Гери,преди 2.5 години и аз бях такъв човек.Но срещнах истински приятел -а аз имам само двама -който ми помогна и сега съм като новороден.Съжалявам само че го срещнах толкова късно,знаех го,но не го познавах.Благодарен съм му и за подкрепата в най-трудните ми моменти.
  • Графиня, Джейни, Иво, много, много ви благодаря!!!
  • Гери -страхливците не могат да мечтаят,те са черногледи и песимисти.Затова не са щастливи,не могат да изградят щастието си.
    Бъдете светловиждащи и оптимисти,а щастието само ще дойде!
    Поздравления за размислите!
  • Приеми приятелски поздрав "6"!!!
  • Е думи нямам Гери ! Толкова истини на едно място и как са казани само... /6/
  • Много благодаря,Вал!
  • мъдра, млада, талантлива! /6/
  • Боровинке, отново много ти благодаря за подкрепата и приятелските думи, за мен значат много!!!
  • Гери, сигурна съм, че имаме много какво да си кажем! Палитрата на чувствата, с годините става все по-наситена и чувствена! Отлично!
  • Боряна, РадиФейн, много ви благодаря за отзивите!!!
  • И тук пезията не липсва ,и тук откривам надежда и копнеж,а щастието е дело само на нашите душички.Ти стопли душата ми и щастието ме озари.
    Благодаря ти !!!Прекрасно е !!!
Предложения
: ??:??