"Всеки човек е ковач на своето щастие" - руска поговорка
(есе)
Щастието няма дълги ръце, то прегръща само оня, който се доближи до него, то се усмихва на смелия... А какво се случва с онези плахи и боязливи души, които, присвити в ъгъл до стената, наблюдават как животът протича покрай тях, но не смеят да се покажат пред света и да кажат:"Ето ме!"?! Какво ли ги очаква - самоналожена самота и безкрайна тишина...тишина, разсечена единствено от танца на вятъра, който ту разклаща с бяс клоните на дърветата и ги огъва, готов да ги счупи и прекърши живеца у тях, ту ги поклаща леко, сякаш ги люлее с бащина милувка. Такъв е и животът - веднъж удря силна плесница, друг път нежно гали; понякога е суров, даже жесток, понякога е мил и гальовен; мигове сладки и горчиви - единственото, което ти остава е да се надяваш, че радостните тръпки ще са по-многобройни.
Надежда... Надеждата се ражда именно от дългите часове на мълчание и пустота. Потънал в размисли, ти мечтаеш... Мечтите окриляват духа ти и за ...