"Всички щастливи семейства си приличат. Всяко семейство е нещастно по своему"

Всички щастливи семейства  си приличат Всяко семейство  е нещастно  по своему

                                                           (есе)

   Тази мисъл е използвал великият руски писател Лев Толстой в книгата си „Ана Каренина”, за да разкрие разрива в семейството на Обломови.

   Самият Лев Толстой не дава пряка дефиниция  на понятието щастие и нещастие, а индиректно, чрез съдбата на героите си, кара читателя сам да си отговори  на въпроса: „Какво е щастието в семейството и в какво се корени нещастието?”.

   Няма рецепта за семейно щастие, макар че щастливите семейства  наистина си приличат. В тези семейства цари хармония, любов, мир – това според мен е най–точнoтo определение на щастието.

   Всеки се радва, когато животът му върви безпроблемно, когато няма неприятности в работата, когато е здрав. Тогава и семейният живот е щастлив, и партньорите са доволни.

   Всеки мечтае за такова щастие и се стреми към него.

   Така е за всички. Щастливите хора си приличат  и в радостта, и  в емоцията, и в изживяванията. Всеки, озарен от щастие, се чувства окрилен, на върха, с приповдигнато настроение.

    Друго  обаче е нещастието, тъй като човек може да бъде нещастен по различни причини – предадено доверие, наранени чувства, проблеми, породени от финансови причини, от битов характер...

    Вариантите са много, но всички са еднакво болезнени.

    Нещастието потиска хората, кара ги да се чувстват непълноценни, води до разпад в семействата.

   Едно и също нещастие за едно семейство може да бъде просто несполука или  лош късмет, а за друго семейство то може да се окаже съдбоносно, фатално или пагубно.

    Хората с лабилна психика при сполетяло ги нещастие униват, предават се, отказват да се борят и тотално се сриват.

    Хората с борческа натура обаче приемат  нещастието твърдо, не прекланят глава. Посрещат ударите на съдбата  гордо, преборват се с него и продължават напред.

    Зависи кой как възприема ситуациите и кой колко сила има да се бори, да устоява и побеждава.

     Разбира се, че всеки се стреми към щастие. Но не бива първата пречка да ни спира да се борим и да се откажем от онова, което имаме и сме постигнали.

    Не, човек не бива да се отчайва и да се предава, защото всичко зависи от нас.

Дори  когато  изглежда безнадеждно, има изход.

   Както след най–дългата нощ следва ден, така и след трудните моменти трябва да дойде щастието. Просто човек не бива да губи надежда. Трябва да чака и да се надява, че, рано или късно, ще го сполети щастие, че то все някога ще дойде.

''Чакай и се надявай!''