Бих дала всичко що имам в момента, за да съм отново на шест – една така крехка и невинна възраст, на границата между фантазията и действителността, между чупещата се сфера на утопиите. Бихме си задали въпроса какво поражда въображението, какво лежи в корените му, кой е основоположникът му? По-правилно е да питаме кой не е, защото въображението бива породено от незнание и точно в незнанието се крие цялата вълшебност на света, цялата омагьосана вселена. Нека дадем един съвсем прост пример: малките деца си мислят, че щъркелът носи новородените им братчета и сестричета само защото си нямат друго по-правдоподобно обяснение за това (тук е грешно да се твърди, че родителите така са си го измислили). Също така децата вярват безрезервно в дядо Коледа само защото едва в зряла възраст ще узнаят, че това е само една комерсиална мярка, поставена от Кока Кола. Ако вървим по същата логика не бихме могли да намерим ясно обяснение за това как работи един двигател с вътрешно горене, как действа гравитацията или как всички ние сме изградени от атоми и молекули ако не знаехме за това. Ако се върнем в миналото можем съвсем ясно да си обясним митичността и легендите, които са измисляли древните народи единствено поради тяхното незнание към света, но и към стремежът им да го узнаят и разберат. Би било превъзходно да можем да изтрием тази знаеща и търсеща обяснения частица у себе си и отново да се потопим в магията на незнанието. Защото само когато бях малка можех да си представя как играчките през нощта пеят и играят танци, как докато се намирам под одеялото прокопавам тунел като зло хтонично чудовище, как една най-обикновена възглавница се превръща в тлъста кокошка веднага щом се възкача отгоре й.

Проблемът относно въображението и разомагьосването на света е глобален и необратим, безвъзвратен и унищожителен. Как можем да спрем напиращите към нас знания, които умъртвяват въображението? Как можем поне да забавим този процес? Знае ли се как можем да се преборим? Да не би случайно да е някакъв страшен вирус, който завладява телата ни? Болест, може би? Има ли си име или все още няма откривател? Имаме ли поне най-бегло обяснение за подобен феномен? Или ако го намерим, ако го узнаем и назовем ще стане още по-лошо, защото въображението ще се изпари и от този коридор на нашите души.