Хей, Тъга!
Гледам, от много време искаш да говориш с мен - напоследък даже стана много настоятелна. Защо, Тъга?! Какво желаеш да ми кажеш?! Не знам... или може би пък си решила да ми станеш приятелка, дългоочакваният гост, когото да поканя в стаята си! Да влезне при мен, удобно разполагайки се в душата ми?!
Толкова ли лесно смяташ да влезнеш при мен, Тъга?! Това, че още е разхвърляно в стаята ми дали означава, че ще точно на теб ще разчитам да ми помагаш?! Ей така, ще те пусна през главния вход да влезнеш и да се настаниш удобно до мен?!
Не, не си познала, Тъга! Няма как да влезнеш поради една проста причина!!! Защото ключът е още в мен! Пазя го от теб, разбираш ли, Тъга?! Колкото и постоянна да си, няма да ти се подчиня, няма да ти дам власт над мен!
Затова, отиди си! Точно затова ти казвам: Недей ме чака, губиш си времето с мен! Разбери ме - продължи си по пътя - аз не съм твоят човек, Тъга!
Намери си бряг някъде другаде - не сме един за друг, повярвай ми! Много други те чакат. Те може да ти отворят, с тях можеш да станеш даже и приятел! Но с мен няма как!
© Сед Все права защищены