Днес започва вторият мандат на президента Георги Първанов. Слушам изявлението му по телевизията – видът му е строг, загрижен. Говори за проявите на евроскептицизъм, за необходимостта от лидери, които да показват действителното състояние на нещата, за готовността си да подкрепя всяка позитивна гражданска инициатива, декларира решимостта си да направи така, че гласът ни в Европа да се чува. Размишлявам върху всичко това с ясното съзнание за необходимостта да се говори конкретно и по същество. Когато не можеш да направиш нещо практически и това е проява на позиция, която трябва да бъде не само чута и разбрана, но и задействана от органите и институциите, които имат тази възможност.

Глобализирането на света хвърли страната ни в прегръдката на деградацията по напълно обясними причини. От тук трябва да тръгнем, за да се поеме и отговорност. Вместо да се интегрираме с онези страни от света, които имат аналогично на нашето равнище на развитие и да оптимизираме по такъв начин социалните процеси, давайки приоритет на развитие на собствеността, нашата политическа класа, по чисто интуитивен начин, насочи страната ни към асимилаторски процес, който се разгръща пред очите ни, поглъщайки нас самите, без да можем да променим нещо….Историята сочи много примери, когато малки държави са били асимилирани по чисто икономически начин от държави, които са по-високо развити, при опитите да се прави такова интегриране, чието истинско име е "асимилиране”.

Докато Държавата, в продължение на повече от 17 години се готвеше за “равноправното” ни членство В Европейския Съюз, досетливият българин, верен на своя усет, направи нещо по-умно - той напусна страната си и се самоинтегрира със света. Този акт е акт на оцеляването.

Какво прави отчужденият от себе си българин в своята страна? Инстинктивно той се групира в случайни общности, чрез които търси своето спасение. Такъв е и моят опит чрез сайтовете на Интернет за художествена литература, в които на поръхността се носят лакирани усмивки, а в подмолите се води напълно безмислена борба от позицията на дребнавостта.

За да бъдем пълноправни членове на Европейския Съюз, преди това трябва да се интегрираме със света, с онази част на света, която има нашето равнище на развитие. Това е ясна гражданска позиция, адресирана към Президента Първанов, който знае какво да направи, когато я получи.