За Бог, симетрията и магарето на Буридан

     Всеки истински вярващ е щастлив. Щастлив е, защото е избавен от множеството парадокси, които неизбежно възникват, ако предположим, че Бог съществува.

     Знаменитият мислител Николай Кузански /1401 - 1464/ дефинира Бог като кръг, центърът на който е навсякъде, а окръжността никъде. Той стига до редица дълбоки прозрения за божествените атрибути. Божественото съществуване, обаче, е осеяно с редица трудно преодолими парадокси. Един от тях е свързан с тезата, че Бог е във всичко и същевременно е и извън всичко. Допускането, че тази теза е истинна ни поставя пред първото върховно логическо изпитание. А то е, как е възможно Бог да съществува вън от себе си, защото понятието всичко очевидно включва и самия него. Друг парадокс произтича от тезата за всесилието на Бог. Той често бива онагледяван с простичкия пример. Ако Бог може всичко, то това означава, че е в състояние да създаде камък толкова тежък, че дори и самият Той да не може да вдигне. Но какво се случва тогава с неговото всесилие...? Обикновено посрещаме подобни разсъждения с иронична усмивка, защото ни изглеждат твърде наивни. Но въпреки че са наивни, те не са лишени от известно основание. От казаното по-горе произтича, че към съществуването и всесилието на Бог следва да се подхожда извънредно внимателно.

      В периода 1295-1358 г. живее и твори Жан Буридан - средновековен логик и философ, почитател на учението Аристотел. Той преподавал философия в Парижкия университет и е бил негов ректор 1328 - 1340 г. Заимствайки идея на Аристотел, Буридан създава т.нар. магаре на Буридан /Буриданово магаре/. Това е магаре обладаващо съвършена логика. Буридан си задал въпроса какво би се случило с такова магаре, ако то бъде поставено на равни разстояния между две абсолютно еднакви купи сено. Такова магаре не би имало логически довод да предпочете едната купа сено пред другата и би следвало да умре от глад. Така се родил парадоксът на Буридан. Той не би могъл да възникне, ако магарето му не беше толкова логично. Следователно логиката може да ни лиши понякога от жизненоважни възможности и дори да ни доведе до гибел. А сега да се замислим можем ли да предложим на безусловно логичния Бог такава дилема, че Той да се окаже в ролята на магарето на Буридан? Ако съществува подобна дилема, тя би била логически неразрешима за Бог. Затова правилният ни извод трябва да бъде, че Бог взема решенията си по начин, стоящ над всяка логика.

      През 1963г. беше публикуван научнофантастичният сборник "Формула на невъзможното". Той съдържа рядко съдържателни научнофантастични разкази. Един от тях е озаглавен: "Задачата на Буридан":

https://chitanka.info/text/30464-formulata-na-nevyzmozhnoto/8#textstart

В него космонавти попадат в силовополевия капан на чужда планета, поддържан от могъщ изкуствен интелект. На един от тях хрумва спасителната мисъл да поставят дилема от типа на Буридан пред този интелект. В опита си да реши неразрешимата дилема изкуственият интелект губи част от захранващата го енергия и отслабва силовата хватка. Това спасява космонавтите. Любопитно е, че чак през 1984г., неподозирайки за идеята на разказа "Задачата на Буридан", Лесли Лампорт достига до аналогичната идея и формулира т.нар. Принцип на Буридан, съгласно който винаги съществуват начални условия, при които Буридановото магаре умира от глад, независимо от избраната от него логическа стратегия. Както вече споменахме, ситуационната система, наречена Буриданово магаре, може да бъде избягната от Бог само ако Той действа надлогично. Този извод звучи добре, но лично на мен ми е трудно да си представя какво представлява Надлогичното.

       Разсъждавайки над принципа на Буридан, вече вероятно сте се досетили кое причинява парадокса. Отговорът е прост - наличието на симетрия. Двете купи сено са разположени симетрично спрямо бедното логически мислещо магаре. В училище ни учат, че симетрията е свързана с еднаквите разстояния. На най-ниското - "морско ниво", симетрията е наистина точно това. Но впоследствие физици и математици са се обединили върху едно по-общо разбиране за нея. Те нарекли симетрия всяко запазване на нещо съществено. Физиците разбира се потърсили незабвно материални носители на симетрията - специални субчастици и полета, които я реализират. Но ако съществуваше абсолютна симетрия, то ще встъпи в сила и принципа на Буридан. А това води до лоши парадокси. Ето защо си мисля, че Бог няма изгода от светове с абсолютна симетрия. Те биха се превърнали в коварни капани за неговата деятелна сила. Затова тайно подозирам, че истинска симетрия във физичния свят е невъзможна. Именно асиметрията е тояжката на Бога. На нея следва да се крепи творението му. Но може би вие ще ме опровергаете?!