За болните- за здравите деца. Бъдещето на нацията

     От известно време по всички медии непрекъснато предлагат материали свързани с децата с увреждания.Успоредно с това по площади и булеварди провеждат разни мероприятия"на терен" - свързани с проблемите на децата с увреждания. Не е ли крайно време да се сложи край на това?Според мен различни  политически фактори имат интерес в държавата някой за нещо да протестира и играят активна роля в организацията на тези "майчини протести". Като говорят за децата инвалидчета- и средствата необходими за тяхното съществуване, защо не заговорят за хилядите дечица чиито майки се чудят какво да им сложат на масата за вечеря. Майки, чиито месечни семейни доходи са далеч по- малки от парите, които едно дете -инвалидче и майка му като придружител получават всеки месец от държавата.Тези същите майки на инвалиди, които още в родилния дом са запитани сами ли ще гледат инвалидчето си или ще го оставят в дом за отглеждане от държавата. И които майки са получили детето си след като са отговорили, че сами ще го гледат . И ето ги сега- започват с претенциите си. Малко са им парите, които получават за детето си и за  длъжността майка на инвалид Да помислим  сега  какъв е размера на детските надбавки на здравите деца, същите тези деца, които след 5-10 години ще започнат да работят и с част от заработеното от тях държавата ще заделя за обгрижване на инвалидите и техните майки- които през цялото време докато  инвалидчетата пораснат са се грижили за децата- инвалиди, Без да работят  полагайки труд, за който да получават възнаграждение с което да издържат себе си и детето инвалид.

   Да съчувстваш на чуждото нещастие е дълг на всеки човек, но да мислиш за развитието на нацията е дълг на държавата, от това зависим всички.

    Право да напиша тези редове ми дава пример с мое близко семейство.

Първото им дете е родено 100% инвалид. Няма да го описвам, защото е страшно.

Вторият им син се роди нормален- Израстна красиво, много умно момченце. Пълен отличник- Увлечени в 24 часово обгрижване на голямото дете родителите забравиха за малкия.Изпаднало в лоша компания момчето на 18 години влезе в затвора. 

   Пиша това до всички, които злоупотребяват с прекомерно нищене на въпроса за децата 

РОДЕНИ инвалиди.Пиша за тези родители, които са имали право на избор дали да посветят .живота си на отглеждането на роден инвалид, за когото се знае, че никога няма да се излекува Тук не говоря за тези които са инвалидизирани в резултат на катастрофа, заболяване, инцидент или нещо друго.. Сигурна съм че много хора са на моето  мнение но се страхуват да го изразят, за да не ги олеят с разни видове обвинения.