"Поэтом можешь ты не быть,
Но гражданином быть обязан."
Некрасов
Достойнството е това, което ни прави истински личности. То върви ръка за ръка със самоуважението, справедливостта, благородството... Да си достоен означава да отстояваш принципите и убежденията си, независимо от конюнктурата на деня. И още - да не допускаш посегателство върху „святая светих" - душата ти...
Всички сме свидетели на драстичната и тотална подмяна на ценностите в обществото ни. Пълзящо избуяха „плевелите" и приехме този факт като нещо съвсем нормално. И това е най-страшното! „Времената са такива"... „Всички правят така..." „Аз ли ще оправя света?"... Все същите удобни оправдания... Или с други думи - апатия, примиренчество, конформизъм. Много по-лесно е да си затваряш очите, запушваш ушите и заглушаваш съвестта си, за да ти е мирна главата. И все по-трудно - открито да изразяваш гражданската си позиция там, където властват насилието и страхът. Може много неща да загубиш, дори и живота си, но изгубиш ли достойн ...