За един необикновен звук и една непокорна буква В нашия език има един звук, който се среща в малко индоевропейски езици – звукът Ъ. Той е толкова характерен, че присъства и в името на народа и държавата ни: България, българи. Затова другите народи, в чиито езици няма такъв звук, го заместват с удобни тям: „у”, „а”, „о”. Руснаците казват „Балгария”, немците – “Булгариен”, турците „Булгаристан”, французите „Бюлгари”, англичаните изговарят „Бългериа”, но и тяхната гласна „∂” не е точно като нашето „Ъ”. Освен това в нашия език ударението на думата „българин” е точно върху това „Ъ”, докато в другите езици това не е възможно. Явно коренът на думата е точно сричката с този странен звук:”бълг-”, сричката „-ар” пък е била окончанието за множествено число в древнобългарския (прабългарския) език. Това окончание се вижда и в названията на много древнобългарски родове: Чакарар, Ермиар, Кубиар и др. При славянизирането на езика от 10-ти век нататък това множествено число е заместено с „-и”, но е останало в названието на народа ни. Затова и днес казваме бългАРи, а не, да речем, бълги. Необикновеният звук Ъ явно е донесен заедно с езика от нашите източноирански предци от тяхната някогашна родина. Няма го в друг славянски език. И наличието на специален знак за него в кирилицата е доказателство, че тази азбука е създадена в България за българите. Ах, колко неприятности са създавали този странен звук и тази непокорна буква на сума ти руски и македонски „учени” и политици! На едните, защото им пречела да докажат, че кирилицата е руска азбука. На другите, защото им пречела да докажат, че Македония няма нищо общо с България. И какво правят те? Ами едните наричат старобългарския език „черковнославянски”. Другите изчегъртват надписите с предателската буква Ъ от старите църковни стенописи. Но напоследък горката непокорна буква взе май да пречи и на самите българи! Говоря за безбройните есемеси и имейли, които младите, пък и не съвсем млади поколения свикнаха да пращат на латиница. На пръв поглед не е толкова трагично: ще заменим „ш” с „6”, „ч” с „4”, а вместо „ъ” можем да пишем например „а”. Добре. Получавам аз, да речем, съобщение “Az pak 6te doida”. И как да го разбирам? Дали значи „Аз пак ще дойда” или може би „Аз пък ще дойда”? А ако изпратя на приятеля си съобщение “Ti si prav” той как да го изтълкува: „Ти си прав” или „Ти си пръв”? Такива ми ти работи се получават с непокорната буква. Защото тя си е българска, за български звук от българския език. И докато говорим на този език, тази странна непокорна буква ще ни пречи да забравим, че сме бЪлгари.