За един необикновен звук и една непокорна буква
За един необикновен звук и една непокорна буква В нашия език има един звук, който се среща в малко индоевропейски езици – звукът Ъ. Той е толкова характерен, че присъства и в името на народа и държавата ни: България, българи. Затова другите народи, в чиито езици няма такъв звук, го заместват с удобни тям: „у”, „а”, „о”. Руснаците казват „Балгария”, немците – “Булгариен”, турците „Булгаристан”, французите „Бюлгари”, англичаните изговарят „Бългериа”, но и тяхната гласна „∂” не е точно като нашето „Ъ”. Освен това в нашия език ударението на думата „българин” е точно върху това „Ъ”, докато в другите езици това не е възможно. Явно коренът на думата е точно сричката с този странен звук:”бълг-”, сричката „-ар” пък е била окончанието за множествено число в древнобългарския (прабългарския) език. Това окончание се вижда и в названията на много древнобългарски родове: Чакарар, Ермиар, Кубиар и др. При славянизирането на езика от 10-ти век нататък това множествено число е заместено с „-и”, но е останало в названието на народа ни. Затова и днес казваме бългАРи, а не, да речем, бълги. Необикновеният звук Ъ явно е донесен заедно с езика от нашите източноирански предци от тяхната някогашна родина. Няма го в друг славянски език. И наличието на специален знак за него в кирилицата е доказателство, че тази азбука е създадена в България за българите. Ах, колко неприятности са създавали този странен звук и тази непокорна буква на сума ти руски и македонски „учени” и политици! На едните, защото им пречела да докажат, че кирилицата е руска азбука. На другите, защото им пречела да докажат, че Македония няма нищо общо с България. И какво правят те? Ами едните наричат старобългарския език „черковнославянски”. Другите изчегъртват надписите с предателската буква Ъ от старите църковни стенописи. Но напоследък горката непокорна буква взе май да пречи и на самите българи! Говоря за безбройните есемеси и имейли, които младите, пък и не съвсем млади поколения свикнаха да пращат на латиница. На пръв поглед не е толкова трагично: ще заменим „ш” с „6”, „ч” с „4”, а вместо „ъ” можем да пишем например „а”. Добре. Получавам аз, да речем, съобщение “Az pak 6te doida”. И как да го разбирам? Дали значи „Аз пак ще дойда” или може би „Аз пък ще дойда”? А ако изпратя на приятеля си съобщение “Ti si prav” той как да го изтълкува: „Ти си прав” или „Ти си пръв”? Такива ми ти работи се получават с непокорната буква. Защото тя си е българска, за български звук от българския език. И докато говорим на този език, тази странна непокорна буква ще ни пречи да забравим, че сме бЪлгари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени