За хляба и за още нещо...
Свободата е като хляба.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Радой Ралин, ,,Молитва’’
Не мачкай с длани своя хляб! Мисълта молитвено остава... за свещения. Какво е по-ценно от него? Единствено пролятата мъжка кръв, с която изгрява свободата?
Хлябът струва скъпо, но цената е начало а не край. Насъщният е надежда, вяра, дух. Животът ни сам наподобява месен хляб. Думите заглъхват...
Лъчите на бледата луна галят нивята. Житните класове бавно се поклащат. Тихият вятър свири своята тъжна мелодия. С него се носи споменът за отминалите векове, за свободата – разбирана по друг, различен начин от предците. А самият хляб? Той се възражда от свободния дух – тук, в безкрайните нивя. Сигурност, традиция, бъдеще...
Защо именно хлябът е наричан насъщния? Това е вечната неизменна истина, която ще продължава да властва над света, макар и да има корено различни отражения в социалните прослойки на днешното объркано общество. За нуждаещите се ...