ЗА „ИГРА-ДЕЙСТВИЕ", ЗА МАЙЧИНСТВОТО И ЗА ЧИСТОТАТА...

Чудна дума има в родния ни език: трепет, тре-пет (3-5)... Вътрешните трепети на душата са най-същественото в живота на всеки човек. Това е вложено дори в думата отрепка - независимо от отношението на другите към тебе, независимо от това, дали имаш сносни условия да дишаш и се храниш, душата ти има стойност безценна. Та нали в живота всеки е единение на Дух и материя, на материя и Дух!...

Във физическото триизмерно пространство на Земята всеки човек може по природа да постига постепенно и последователно своята петизлъчваща духовна същност, защото материално-физически е индивид (от лат. individuum - неделим от Твореца), а духовно е ин-Диви-дуал-нос-т (Божествена същност, която се проявява двойствено чрез избора си между злото и доброто). Това не е ли в живия живот постоянният естествен процес на вътрешно развитие - за постигане на съвършенство? Припомнете си рисунката на Леонардо „Човекът на Витрувиус", пентаграмата на Орфей и пентаграма на Учителя Дънов. Случайно ли в тази дума със старогръцка етимология (ала в нашия свещен език употребявана и в женски, и в мъжки род!) се съдържа в средата името на Тангра?... А реално петте лъча (главата, ръцете и краката) са символите на Любовта, Истината, Правдата, Мъдростта и Добродетелта.

През октомври 1994 година се оформи спонтанно поетическата работилница „Св. София, Вяра, Надежда и Любов", чийто изяви са вече неизброими, а впоследствие се запознавах с много талантливи и всеотдайни в проявите си поети. Цял живот са писали стихове-прозрения и са вършели кротко и смирено това, което нарекохме „духовна екология" (отклик, личен отговор на Бога, отражение на Логоса...) - поетът в самотата си извършва пречистване на вътрешното си пространство, а същевременно и на околната среда. В Живота всеки има своята „роля" в Божествения сценарий... При всяко събиране в неделя - по три часа поезия, философия и наука - с моите приятели виждахме проясняване на небето, макар и за броени минути, и поне един пряк или отразен слънчев лъч весело ни погалваше в ритуалната зала на Народно читалище „Цар Борис ІІІ" (бивше „Валентин Андреев"), което се намира в близост до Централна гара. Така през изминалите 13 години срещнах много приятели, които се изявяват в поезията, философията или науката. Всеки работи сам, но вътрешно - чрез сърцата си,- всички сме свързани в едно енергийно-духовно семейство. Усещам, че се обединяват индивидуалните ни вибрации на по-висши нива и достигаме много по-лесно до горната част на вертикалната ОС - до Орфей... Никола Гигов сподели веднъж, че Спартак е спечелената битка за Свободата, а Орфей е очакващата ни битка за Обичта... Да обичаме цялото Творение безкористно и всеки миг да прави всеки от нас това, което трябва единствено той да свърши сега и тук... Не е ли това действената обич в защита на Живота на Земята?

.......

В преводи от френски за космичните закони и вселената съм срещала често думата „игра", употребена неправилно. Защото многозначността е налице във всички езици. Един научен термин може да има няколко значения - съвсем различни в отделните клонове на науката и техниката. Думата "jeu" означава „игра", но и „система", „комплект", както и „функциониране, действие". За космичните закони и вселената не може да се каже „игра", та тези закони действат неизменно и постоянно. И ако си позволя да възприемам нещата като „игра", няма на кого да се сърдя после, освен на собствената си глупост...

Даваме ли си сметка, че напоследък в общественото ни пространство се шири игривостта или шоуто? Вместо да се замисляме всеки миг за мястото ни като индивиди в единния Човешки организъм на Земята... Отговорността пред Съвестта-Бога е индивидуална и там никой никого не може да замени или замести.

.......

В мене няма праг,

в мене няма бряг...

Това бе написала още в младите ни години Марта Савова, моя състудентка и приятелка, която вече не е сред нас... Как чудесно е изразила в стих вечната енергийна същност на Жената! За да постига човек тук и сега своята петлъчаща същност, достатъчно е да бъде в своята Светая Светих - в свещеното пространство на сърцето. Само интуицията и съвестта го водят, та с всяка мисъл-намерение, с всяко чувство-осияване и с всяко действие-одухотворяване да върши Ра-Бо-Та-та си в полза на Цялото човечеството, на Единния вътрешен космичен ред.

По стечение на обстоятелствата обединявам поезията, философията и науката в ежедневните ми задължения. Но винаги имам въпроси, на които търся отговор. Как? - ето най-важния въпрос сега в моя живот. Къде? и Кога? - вече зная, че отговорът е навсякъде и винаги. Така се сляха пространството и времето в ежедневието ми, че често не си спомням нищо друго за минали събития, освен вътрешното усещане за стойността им в съответния миг. Емоционалната сила на такива мигове остава в мене непроменена. И това е моето истинско богатство: срещите с обичащи, мъдри и творящи сърца. А те са вече десетки и стотици...

Но ето, че в настоящия миг постоянно се открива нова посока в „розата на ветровете" ми - някоя нова идея само мене очаква, да работя за реализирането й... И ако някой приятел поиска съдействие или помощ, стига да ми е възможно, тръгвам веднага. Понякога само с вътрешен импулс (мисъл-чувство) за онова, което е най-доброто за него и ако той е в синхрон с Един-Е-ние-то. Колко е важно всеки вътрешен импулс да бъде алтруистичен, а не егоистичен, да служи на Истината и Светлината! Топлотата в погледа и нежността в гласа са знаците на Истината. Интуитивно усещам душите-сестри, с Обич и Мисъл им изпращам такива импулси-трепети, а след известно време се срещаме и разбираме, че телепатично сме били заедно... Но вниманието ми е изострено за Истината. Случва се често, например, на човек, който иска от мене нещо, да отговоря: Направи това ти сам, аз нямам нито амбиция, нито претенция. Моята работа е доста по-различна. И много от приятелите ми, а вече и други, нови познати, разбират, че всеки от нас си има своя вътрешна задача.

ОМ - известно е, че това е името или мантрата на Бога във философията на Изтока. Творецът обича всяко живо същество и силата на тази обич го придърпва нагоре по спиралата на еволюцията. Ала и в живия Живот има конкретно проявление на безкористна обич и всеотдайно служение като Слънцето. Това е майката. Всяка майка по природа не само спомага да се сътворява физически човекът, но и влага в него своите мисли, чувства, настроения, мечти, та нейното малко слънчице да стане достоен и добър човек. За майката винаги може да се каже нещо ново, което никой никога не е чул... Защото всичко тече и се променя, а Сътворението е вечно. Всеки миг майчинството действа по цялата ни планета. Обичта на Мама ни дарява най-голямата радост, извайва ни постоянно като характери и трасира съдбата ни...

Обединението на Майките вибрационно е в синхрон с живата Майка-Земя. Затова енергийните трептения, които сега се усещат особено силно от много хора, са съзидателни и носят надежда за човечеството. Културата на слънчевите сърца се разпространява с невероятна скорост и огненото пречистване на света е неговият резултат. Пречи-стването е онзи вътрешен процес на одухотворяване на материята ни, който ни води към извисяване и мигновено отстранява всичко онова, което ни пречи, за да ставаме по-добри. Кое е висшето ни благо? - Всеки за себе си дава сам отговор. За мене този отговор е Обичта и Майчинството.

-------

Неотдавна Тодор Лирков представи в книжарница „Хеликон" (с участието на Александра Ивойлова и Иван Налбантов) поемите си „Болерото и ние" и „Поезия" с превод на френски. Преди три-четири години, когато ги превеждах, често си мислех за съдбата на безчислените творци по Земята, за които Тодор Лирков е казал съвсем ясно и точно:

Тактове изсичат огън

от скалата на душата.

Зов са те!

Срежи на котвата въжето

и... отплавай!

Пред своите приятели в онази зимна вечер той каза нещо много важно:

Сега не красотата, както е казал Достоевски, а чистотата ще спаси света.

Да, стремежът ни към чистота и постоянната ни работа вътре в себе си за дълбинно пречистване на всички енергийни или вибрационни нива, която много мои приятели вършат постоянно, е нещо, което съответства не на „игрите" и „игривостта", а на вътрешния ни космичен първозданен код... Всеки е на своето място и носи индивидуална отговорност за всичко... Това е толкова просто, нали?

Наскоро усетих трепетно един нов езотеричен смисъл на думата ОБИЧ. От близо две години мои приятелки и близки прилагат успешно (при стрес, главоболие или други болки в тялото, както и в някакви конфликтни ситуации) един медитативен богомилски метод за дишане: при всяко вдишване концентрацията е върху думата обич, а при издишване - пак върху нея, но прочетена отзад напред, при което се получава думата чибо. (Припомнете си две сродни думи: „спасибо" на руски, която се произнася „спасиба", но означава „да те спаси Бог", и „чиба", с която гоним кучета, т.е. гоним ги с Чи-Бо, Божествена енергия...) Така, с помощта на мисълта ни, издишаната Божествена енергия не замърсява околното пространство, а напротив, пречиства го и така прави добро на всички... А сега, след като възприемам всяка човешка душа като моя сестра, се роди смисълът на чудесната българска дума обич: Обединявайте се Български души в Истината и Чистотата...

Убедена съм, че всеки българин, където и да е по света, може да остава верен на своите корени и да прави това, което д-р Рудолф Щайнер е обяснил като израз: българска душевна нагласа (die bulgarische Seelenstimmung), и за което философът Хари Салман от Холандия сподели преди 11 години в София: „От духовна гледна точка може да се твърди, че българин е човекът, осъзнаващ добрите и лошите сили и живеещ, за да подпомага с работа Доброто."

Май 2008 година