Навремето с моя приятелка мечтаехме да следваме журналистика. Особено тя. Като че ли отговаряхме на всички условия: имахме отлични оценки по български език и литература, по история, поназнайвахме география, въпреки че в техническите училища не се учеше. С езиците също бяхме добре – френски, руски, немски, че дори прохождащия тогава тук-таме английски. Притежавахме и така нужното за тази професия критично мислене и се впускахме в дълги дискусии на актуалните тогава теми. Обсъждахме на висок глас, понякога влизайки в ожесточени спорове, казаното от водещите тогава представители на тази професия по радиото и телевизията. Вярно, тогава радиото имаше само три или четири програми, а телевизията - само две, а и тя, както и пресата бяха под зоркия поглед на социалистическата държава. Но това не пречеше на журналисти като Любомир Коларов, Димитри Иванов, Тома Томов да правят не просто журналистика, но да дават образци на интелигентна словесна изящност, да правят блестящи анализи на международни ...