10 нояб. 2020 г., 19:18

За Ковид 19 и епидемичната обстановка 

  Эссе » Ученические, Социалные, Личные
1809 1 0
7 мин за четене

       Промени ли ни изолацията към по-добро,или напротив,обърка нашите планове за живота? Успя ли тя да ни промени към по-добро,изграждайки ни по-скоро като стриктни и отговорни личности,или всъщност просто ни сломи? Научили ни да бъдем търпеливи,амбициозни и добри,или ни развали,повлиявайки на нашите мечти? Всеки сам,разбира се,ако иска,може да си отговори на тези въпроси. Може и да не го направи.Едно обаче е със сигурност-изолацията...,тя оставя и ще оставя както сега,така и за в бъдеще своите въздействащи следи.

      Изолацията,пак питам,промени ли ни тя към по-добро,или всъщност не? Ни най-малко даже? Е,тя не успя да ме сломи,нито пък да ме промени или унищожи.Тя не ме направи нито добра,нито по-добра,но не ме направи нито лоша,нито по-лоша. Но както при другите хора,също остави своите следи,следи само че от неочакван,непосрещнат гост. Не ми повлия,а само ме окуражи:да бъда по-смела от преди,по-корова и твърда като характер сега,а не да бъда някаква,постоянно плачеща почти за всичко слабачка!Най-вече ме научи да бъда амбициозна,решителна и готова на мига. Изолацията,самата пандемия също така ме научи на много трудности,в същото време и на лесни неща. Накара ме да мина през безброй препятствия,някои от които ще запомня за дълго време и ще ми послужат някой ден като един поучителен урок,а други просто ще забравя сякаш са били просто гадна,моментна шега.

        В моя живот има само два вида изолация-такава у дома,поради превенция от ковид вируса и такава в училище,когато си постоянно,всъщност винаги отбягван,нежелан,нагрубяван,удрян,тормозен,отблъснат и ненавиждан от всички и всеки,с изключение на преподаващите,хората които ти дават знания-именно социалната училищна изолация. Но аз не страдам от това и не страдам от тези изолации. И не казвам това,за да се правя на силна и корава,не! Казвам това,което чувствам и мисля. И макар да ми звучи някак си твърде момичешко обяснение,ами,пиша го! Това за мен никога не е било проблем за мен,никога няма и да бъде,защото знам: Аз не съм сама ! Ковид 19 и самата пандемия объркаха доста моите неща:планове,мисли,сънища дори. Добре де,може би ме накара да се променя,но не знам как. ,,Ами как тогава те е променила,след като ти дори самата не знаеш?"-предполагам,че се питате. Е,аз също се питам това,но все още нямам отговор на този въпрос.Не знам дали някога ще имам такъв. Може би се промених,защото сега когато съм в 9 клас,уча до един през нощта? Или пък от огромен страх да не напълнея толкова много,броя калориите си още от сутринта и спортувам дълго време,за да ги изгоря? Може би ме промени,защото ме накара да се отдръпна от близките си,някои от които в момента са в Чужбина и сме все още сериозно скарани? Или пък защото в съзнанието ми често изплуват едни болезнени спомени от миналото и се чувствам просто ужасно? Особено за караницата с човека,на когото най-много държах някога и се чудя въобще тежи ли ми на съвестта за чуждите,изплакани по мен,човешки сълзи? И се чудя въобще дали да грабна телефона,да набера номерът,човекът,който искам да чуя и да кажа просто едно ,,извинявай,прости ми"! Не знам,не искам и да мисля за това,няма и да го направя-нито днес,нито утре,нито идната седмица...

        Приемам и двата вида изолация точно,каквито са. Но изолацията за мен е само един вид. Тогава защо казах,че приемам и двата вида изолация в моя живот,точно каквито са? Изолацията е просто изолация. Хиляди пъти предпочитам да бъда в нейната компания,само аз и та,само тя и аз,защото както аз я приемам такава каквато е,така и тя ме приема такава каквато към-аз като нея и тя като мен-моята,нашата перфектна хармония. И макар да ми е адски трудно и тежко в момента да уча дистанционно от вкъщи заради нея и многото предмети,ах,тази физика,боже,а и подготовката за олимпиада по английски език и чувството,че никой не ме разбира,отговарям,че пак е по-добре,отколкото да бъда в недружелюбната компания с отвратителните ми на поведение съученици и други деца.

Много хора днес се плашат от бързо-разпространяващия се смъртоносен вирус,при това с пълно право. Аз също се страхувам и боя,но не ме е страх за себе си,а че ако се разболея,мога да го пренеса на мама и баба,а да си призная-не искам това да се случи! Боя се и близките ми също да не се разболеят. Обичам и леля също така,обичам ги всички на равно и не мисля,че мога да си представя живота без тях! Немислимо е! Имам и вуйчо,който е силен,но...той просто не е здрав и корав като скала. Не съм много сигурна дали го обичам,даже всъщност докато пиша това ,нещо ми казва,че може и да не го обичам,тъй като в последните два изминали месеца той бе много гаден и лош с мен и мисля,че малко го намразих поради това негово държание. Но въпреки всичко,не искам и той да се разболее. Всъщност,искам никой човек повече да не се разболява от този страшен вирус! Е,този страх изпитват и другите хора сега в разгара на епидемична обстановка. Истината е обаче,че страхът тук въобще няма да ни помогне-нито на нас,нито на другите. Само човешкият ум,разум и мисъл могат да ни избавят от вируса поне,докато се открие лек срещу него.

         Много хора се оплакват и от самата изолация,която са длъжни да спазват,ако искат те да бъдат здрави и да не заразяват другите около себе си.Вярно е,че хората сме социални същества и то си е така. Всяко живо същество търси даден вид контакт,особено социалния,но сега не е времето когато трябва да излизаме по купони,дискотеки,ресторанти и други места за забавления! Време е да вземем нещата,бъдещето си в ръце! Време е да бъдем по-верни на инстинктите си за оцеляване,разбира се,запазвайки нашата човещина все пак вътре в нас,или иначе казано по-точно и определено,човешкото в нас. Единственият изход от гадната и в същото време така опасна ситуация,е да спазваме всички правила,сред които важно и на първо място стои самата изолация,също и спазването на дистанция-изолация от много хора,струпали се на едно място,след това е носенето на предпазни маски поне от обща култура и добрата хигиена.

        Нашето бъдеще,лично здраве,планове и живот изцяло зависят лично от самите нас!!! А на въпроса на това как ние решаваме да живеем в тази обстановка-дали в изолация или не,дали да не носим маски,когато излизаме някъде навън или пък да,да спазваме дистанция от поне метър разстояние или пък отново не-това,както всичко друго,отново зависи от само нас самите. И е хубаво да помним или поне да се сещаме от време навреме,че това може да е просто едно моментно решение,един моментен избор,само че това е и ще е НАШИЯ моментен избор,но избор и решение,което сериозно може или да ни помогне,да ни се отблагодари за в бъдеще,или напротив-да ни разруши от нашето неадекватно мислене,само и само заради момента за който се сещаме и мислим,но не мислим да утрешното бъдеще.

Искаме или не,всички хора,трябва просто рано или късно,независимо дали това ще бъде днес,утре или другата седмица,или след даден минал се период от време,трябва да го проумеем и разберем в името на ашето добро,в името на нашето бъдеще,в името на нашето ,,утре"! Защото това се оказва най-важния смисъл на живота ни-да се опитаме да оцелеем и на следващия ден да видим изгряващото слънце,галещо ни дори в това време с топлите си слънчеви и нежни лъчи,да видим че ние сме добре,здрави сме и сме в компанията на най-скъпото ни единствено богатство,което имаме на нози свят-нашето семейство,а след това нашите незаменими приятели,близки и роднини,познати също!

© Ралица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??