За любовта
Опустошеното вече сърце, доколкото можеш , възстановяваш и след това стоманена обвивка - тя не пропуска болката в сърцето!
Защо не се замислиш само за миг?
Тази крепост, в която поставяш сърцето си, няма да позволи болката да навлиза отново. Но щастието и радостта също няма да могат да проникнат вътре и да стоплят скованото, почти каменно сърце... Какво представляват бронята, която покрива сърцето ти, и крепостта, в която пазиш душата си? Та те те променят изцяло. Вместо да ти помагат, те всъщност не те ли отдалечават все повече и повече от живота? Та ти вече си безчувствен...
Замисляш се, нали?
Може би само хората, които истински обичат живота, ще рискуват. Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил щастлив, нима не си струва да страдаш, ако знаеш, че след това ще се усмихнеш? Нима е без значение за теб, че си докоснал звездите, въпреки че си се опарил?...
Аз бях сложила броня и бях се затворила в крепост. Исках да се спася, а всъщност потъвах още повече. Чудя се колко ли щастливи мигове, колко весели усмивки, колко нежни погледи съм пропуснала само и само да не усещам болката.
И ти искаш да бъдеш щастлив, нали?
И знай, че колкото повече удари получава широко отвореното ти сърце, то толкова по-издръжливо става. Искаш да се усмихваш, да обичаш някого, да имаш приятели - на това е способно само незащитеното сърце...
Не се опитвай да защитиш сърцето си. Позволи му да живее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Цветковска Все права защищены
Важното е да е казано всичко на място.
