Опустошеното вече сърце, доколкото можеш , възстановяваш и след това стоманена обвивка - тя не пропуска болката в сърцето!
Защо не се замислиш само за миг?
Тази крепост, в която поставяш сърцето си, няма да позволи болката да навлиза отново. Но щастието и радостта също няма да могат да проникнат вътре и да стоплят скованото, почти каменно сърце... Какво представляват бронята, която покрива сърцето ти, и крепостта, в която пазиш душата си? Та те те променят изцяло. Вместо да ти помагат, те всъщност не те ли отдалечават все повече и повече от живота? Та ти вече си безчувствен...
Замисляш се, нали?
Може би само хората, които истински обичат живота, ще рискуват. Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил щастлив, нима не си струва да страдаш, ако знаеш, че след това ще се усмихнеш? Нима е без значение за теб, че си докоснал звездите, въпреки че си се опарил?...
Аз бях сложила броня и бях се затворила в крепост. Исках да се спася, а всъщност потъвах още повече. Чудя се колко ли щас ...