Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
27 мар. 2006 г., 06:23

За любовта и омразата 

  Эссе
4486 0 6
1 мин за четене
Често чета из сайта било в стих или есе, как някой мрази и как обича. Иска ми се да им кажа, че не може да обичаш някого и едновременно да го мразиш. Не е възможно.
Някога и аз съм мразила, някогоq който много дълбоко ме е наранил, но не защото сам обичала, а защото ме е накарал да намразя живота си. Случва се, човек да изпита и това чувство омразата. Но пак казвам: любовта и омразата не вървят ръка за ръка, те взаимно се изключват и са два полюса на човешките чувства.
Този, който се е научил да обича, той не мрази този, когото е обичал.
Чувствата на хората се променят, самите хора се променят, това е така, но доброто не може да е зло или злото да е добро. Трябва да се замислим първо кое е добро и кое е зло.
Доброто носи радост, изпълва ни със ведрост и ни прави щастливи. А също така доброто е любовта.
Злото си е зло - откъдето и да се погледне, то дразни, убива, ранява и краде от доброто. Докато доброто щедро раздава.
Та кажете ми как тогава, някой може да обича някого и да го мрази?
Да ви кажа ли аз? Той просто не е в унисон със самия себе си и с чувствата си. Напримен при тийнерджърите често харесването се мисли за любов, а после много лесно се заменя с чувство на обида, особено, когато чувствата не са споделени. А при хора, които са на възраст да отговарят за действията и постъпките си? Как един мъж или жена преди, или след 30-те може да каже, че мрази и обича някого. Това за мен е глупаво безмислие, слабост. Ако някой не е наясно със чувствата си то по-добре е първо да си ги изясни.
Мога да кажа, че обичам или, че не обичам. Омразата е разрушително чувство, благодарна съм, че не го изпитвам. Ако мразя някого, то значи, че никога не съм го обичала.
Пожелавам ви да обичате силно и истински. Да имате тази любов, която облагородява и изгражда!

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Александра!
    Обичайте се всички!
    Аз самата не мразя никого и това ме прави добра...само понякога самата себе си.
  • Много леко и земно написано, поздравявам те. Най-вече за неподправената невинност и доброта, които носи това ти произедение. Надявам се да ги запазиш и отстояваш все така силно (пък и стилно) и за в бъдеще. Може би някой ден, чисто смислово, не естетически, ще преосмислиш този пасаж:

    "Доброто носи радост,изпълва ни със ведрост и ни прави щастливи.А също така доброто е любовта.
    Злото си е зло откъдето и да се погледне,то дразни,убива,ранява и краде от доброто.Докато доброто щедро раздава."

    И то имайки предвид собствените ти думи: "Чувствата на хората се променят,самите хора се променят,това е така,но доброто не може да зло или злото да е добро.Трябва да се замислим първо ,кое е добро и кое е зло.", които аз лично смятам за константа и неоспорима истина.

    Между другото сред стиховете има изключителни неща, но ти си го знаеш. Сега се захващам да ги изчета, така че благодаря предварително за приятните моменти...
  • и любов, както и омраза са две много силни думи, означаващи две много силни чувства- първият път, щом изречеш някоя от тях с цялото си сърце, предопределяш живота си оттам насетне... аз не вярвам в злобата, завистта и грозното. съответно не вярвам в омразата. а нима, обичайки не нараняваш... тогава няма и истинска любов. А какво има?
    има вяра, има надежда има прошка, защото всичко е плод на настроения, а човекът е несъвършено същество, което им е подвластно
    незная, проста аз чувствам нещата по този начин
  • Съгласен съм с теб Джейни.Любовта и омразата са две много различни понятия и не могат да имат общо съжителство,но границата между тях е много къса(малка).Често тази любов бива изместена от омразата,чийто корен според мен се крие в настъпаното его,в неговото собствено АЗ,което у някои човекоподобни представители на нашата планета Земя е здраво татуирано.
  • Клеймо, алено, изгарящо като адската жарава
    която душата на човек обрича на забрава..това е за мен омразата,
    ненужна издънка на пороганата чест или завист, но тя изпепелява само
    този,който я изпитва .тя е като ревността червей ,който влези ли веднъж трудно излиза.Харесва ми това ,че есето насърчава красивото и божественото у човека а именно -любовтта.
  • Съгласна съм , Джейни. Според мен много хора наричат чувството на обида и гняв,което ги обзема след раздялата или предателството,омраза,но не - това не е омраза , това по-скоро е начин да се самозалъжеш и да избягаш от собствените си чувства.
    А омразата......ще си позволя да интерпретирам смисъла на нещо което преди много години чух в един филм...."Омразата наранява само теб самия , защото на този когото мразиш не му пука,а теб те изгаря отвътре,тормози..убива душата ти..."
Предложения
: ??:??