28 окт. 2010 г., 20:49

За мишките, мишоците и големите тлъсти плъхове 

  Эссе » Личные
2087 2 4
4 мин за четене

Мишките ще ви гледат мило, ще се държат галантно и често ще се чудите кой от двама ви е по-крехък. Ще си говорите за живота, любовта, секса, приятелството, самотата, но винаги в общ план и никога конкретно. Мишката никога няма да ви попита за вашия личен живот, ще предполага, че щом пиете кафе с нея три пъти месечно, то сърцето ви е свободно. Заедно ще обръщате особено внимание на седмичния културен афиш и ще посетите всички събития, дори и крайно феминистки настроените. И така след четири–пет години вие ще сте сигурни, че това е то – вашата най-близка и доверена приятелка. И неочаквано, в полумрака на някое лъскаво МОЛ-овско кино, наблюдавайки седма част на "Сексът и градът", мишката ще ви хване за ръка и ще ви прошепне „Обичам те, не си представям живота без теб“

??!!??

„Ама аз… аз съм сгодена!“

Мишоците са нещо различно. Те са самоуверени и психически стабилни. Имат засукани блестящи мустачки и знаят как да ти поднесат парченце сирене. Знаят какво искат и точно как да го постигнат. Приемат „не“-то за отговор, но са дотолкова убедени във вродения си чар, че неизбежно впрягат цялото си същество, за да го превърнат във възторжено „Да!“.

И често успяват!

Но мишоците са покорители. Могат да вложат години тежък и черен труд, за да ви главозамаят, но в заветния момент, когато с цялото си същество крещите „Да“, когато след дълга и мъчителна борба паднат всичките ви задръжки, съмнения и страхове, мишоците си събират остатъците от сирене и вино и се отправят към следващия връх за покоряване.

Те просто са такива, имат нужда от мисия и предизвикателство и няма пречка, която да осуети търсенето на нови приключения.

Големите тлъсти плъхове са висока класа и не са лъжица за всяка уста. С тях невъзможни неща просто няма. Животът ви се превръща в поредица път увания, звездни нощи, пустинни вечери и кофи, и кофи, пълни с… романтика. Хотелите, в които ще отсядате, са по-звездни и от най-ясното небе. Ще пътувате навсякъде и постоянно. Този плъх ще обсеби цялата ви личност и за дълъг период ще си мислите – това е то, моят най-мечтан и идеален плъх. Големият тлъст плъх не влага усилия напразно, той е стабилен, сериозен и намеренията му са свързани с нищо по-малко от брак. Какво може да ви направи по-щастлива? Но като във всяка прекрасна приказка и тук има малка уловка. Преди да станете Принцесата на Големия Тлъст Плъх, ще трябва да пожертвате нещо. Всяка принцеса го прави – целува жаби и зверове, бива отровена от ябълка, спи сто години, налага ù се да прави карети от тикви и всякакви други щуротии. Вашата задача, в сравнение с до болка познатите приказки, ще е много по-проста. Единственото, което се изисква от вас, е да нямате мнение. Всъщност липсата на глас изобщо ще е още по-печеливша в тази схема. Не можете да си позволите дори реплика от сорта на „Много е студено“. Ще е студено, когато Големият Тлъст Плъх реши това, ще е топло по негова воля, денят и нощта ще се сменят при негова заповед. Вие просто трябва да кимате. Той знае най-добре, той винаги е прав. В момента, в който решите да споделите мнение, наблюдение или просто да се оплачете (което и най-щастливите принцеси правят понякога), сте загубили своя Плъх завинаги. И като казвам „завинаги“, не се шегувам. Тъй че, преценете сами – голямо, тлъсто, лъскаво кралство срещу вашето гласче? Ако сделката ви се струва примамлива – дерзайте.

Чувала съм, разбира се, и за един четвърти вид създания. Божествена кръстоска между Мики Маус, Рататуй и Стюарт Литъл. Чувала съм, че били прекрасни, любящи, отдадени, честни… и изобщо просто съвършени. Или поне приятелките ми твърдят така.

До деня, в който не се разведат.

© Калина Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми как са изложени тезите; самия похват и самото умение. Колкото до сюжета...
    Винаги съм смятал мишката за олицетворение на нещо... ако има и текст за свинете, опасявам се, че сюжетът ще е предсказуем... с носенето на сиренце контекстът се изгражда в посока отдалечаване от асоциации и епитети... но не успява да избяга от най-разпознаваемите...
    Текст който подтиква към наблюдения... а разМИШленията остават за мишките...
  • Снощи гледах отново "Nobody's fool" с Пол Нюман. Там се разказва за живота на петия вид: мъж, без заобикалки. Вероятно ги има и в природата, не само в киното...
    Поздрави!
  • Силноооо!
  • Здравейте, пише ви един плъх, но не от онези които сте описали. Пише ви плъх, кото ниакога е бил мишка за извастно време. После осъзнаваики последствията и изгубеното време, се е превърнал в мошок.
    Но след като чул онова "Да" не се отказал от върха който покорил, а търсел нови и нови начини за сладострастност и възхищение.
    И тук идва обрата в тази история върхът се отказал от мишока, може би му прилошало от толкова сладко, опасявал се да не хване захарна болест.
    Мишокът осъзнал се започнал да губи своята сладост, цветност и веселост.
    Заприличла на плъх, който е видял това онова и се усмихва цинично, когато някой каже че "Живота е прекрасен и всичко ще е наред".
    Този плъх та макар и канален не е загубил обнеските си(все пак някога е бил мишок), но целия останал "прекрасен" загубил всякакви обноски.
    Можете да го видите някоя дъждовна вечер, да върви сам под дъжда небързайки за никъде.
Предложения
: ??:??