Може би драмата на човека е да броди из материалната действителност и нейните физически ограничения, без да може да догони духовната си същност. Дали в противопоставянето между мощта на реалността и ранимостта на духа не се състои двуликостта на съществуването? Дали това не означава да си свободен и едновременно пленник на веществеността? Струва ми се ,че колкото това е по-осъзнато, толкова драмата е по-болезнена - да искаш неистово да се отърсиш от ограниченията и да не можеш да го сториш, както ти се иска, защото космосът живее по свои закони. Нима може да се обясни облачното и ветровито небе, което прилича на гигантска фуния? Към гърловината и се носят шеметно облаци с причудливи форми, сякаш изваяни от Всевишния .Отначало приближават бавно, но близо до отвърстието се устремяват главоломно към теснината. Внезапни светлини като прожектори блясват, а после се зачева мрак или пък за миг всичко се срутва и потъва в бездънната тъма на отвъдното. Друг път с тътен небесната фуния всмуква полепналите по гърбовете на хълмовете облаци или пък теченията отново ги завръщат към земята и тя се притаява, завита с тях. Игра без начало и край. Понякога си мисля , че това е самата космическа черна дупка, която ту показва страховития си лик с облещени очи, ту сякаш се плези и назидава - "Ето ме, тук съм, ама ме няма".Очудването и преклонението изтласкват на заден план желанието за осмисляне, защото самото разбиране е невъзможно. Непрекъснатото възпроизвеждане на едни и същи знаци в един близък и тъй далечен свят, в който всичко започва отначало и в който човешкото приключение е само в представите и емоцията, но е встрани от случващото се, поражда объркване. На очевидеца не остава нищо друго освен да вярва в чудеса. Вяра, породена от съмнението в истините, които хората обичат да създават в опит да се докоснат до убегливостта на тайнствата. Но дребният човек владее малката сила на голямото посредничество между себе си и неизбродимия свят. Тъй очовечено, нереалното може да се усети и осмисли донякъде, покрай невъзможността за съизмерване с него.
© Jordan Kalaykov Все права защищены